ОБИЧАТ ЛИ МИДИТЕ МЛЯКО
Лято. На палатки сме на река Камчия с приятелско семейство. С бат' Наси сме застанали на десетина метра един от друг, гледаме плувките и от време на време нищо не хващаме. Щерка му, Мартина, е 4-5 годишно момиченце и цопа покрай баща си в плитчините по пликчета, местейки камъчета с крак. В ръката си държи най-новия си верен и любим другар в живота, една мида, която е намерила преди малко. На такава възраст децата все още нямат обяснение за всички неща по света и постоянно задават въпроси. Няма нищо чудно в това. Бат' Наси, като всеки любящ татко, отговаря доколкото може и знае, отначало с охота, по-после не чак толкова. А и въпросите на Мартина наистина са мъчни:
- Тате, защо има свещи без торти?
- Тези дървета защо висят?
- Гъсениците могат ли да плуват като жаби?
- Ами мидите как ходят като нямат крака?
- Малките мидчета обичат ли мляко?
- Наш'та котка гладна ли е сега?
- А какво има вътре в луната? Памук ли?
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - ...