Обикновен есенен ден

  Стакато. Струната се скъса. 
  Стърчиопашката се помъчи да се закрепи на върха на елхата. Бори вятъра. Студено е. Цигарата пари пръстите ми. Затварям прозореца и продължавам да свиря. 
  Някъде прозвуча изстрел. Кварталът е тих, ням и много самотен. Тилът ми кърви. Капчици рубин се плъзват към пода. Протягам ръка към статуетката. Целувка. Безкрайност. Виждам очите ѝ. Много тъга и нежност извират. 
...
  Тялото без звук се свлече на пода. Две тъмни фигури се навеждат да проверят жив ли е. Топъл, няма да го бъде. Документите. Бързо навън. 
...
  Тропот на много крака. Той потъна блажено в тишина.
Обзе го носталгия по топлината на ръцете ѝ. Чу името си.
Отвори очи. Бяло. 
- Отива си. Сърцето му спира. Бързо дефибрилатор. - Хайде, човече, не си отивай! ...
Появи се синусоида, пулс. Олекна им. Ще живее. 
Дежурството свърши. Линейката потегли. Още малко, в клиниката ги чака екип.
...