23 окт. 2015 г., 21:05

Обикновен есенен ден

1.2K 0 1

  Стакато. Струната се скъса. 
  Стърчиопашката се помъчи да се закрепи на върха на елхата. Бори вятъра. Студено е. Цигарата пари пръстите ми. Затварям прозореца и продължавам да свиря. 
  Някъде прозвуча изстрел. Кварталът е тих, ням и много самотен. Тилът ми кърви. Капчици рубин се плъзват към пода. Протягам ръка към статуетката. Целувка. Безкрайност. Виждам очите ѝ. Много тъга и нежност извират. 

...
  Тялото без звук се свлече на пода. Две тъмни фигури се навеждат да проверят жив ли е. Топъл, няма да го бъде. Документите. Бързо навън. 
...
  Тропот на много крака. Той потъна блажено в тишина.
Обзе го носталгия по топлината на ръцете ѝ. Чу името си.
Отвори очи. Бяло. 
- Отива си. Сърцето му спира. Бързо дефибрилатор. - Хайде, човече, не си отивай! ...
Появи се синусоида, пулс. Олекна им. Ще живее. 
Дежурството свърши. Линейката потегли. Още малко, в клиниката ги чака екип.
...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Добрин Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми, написано е точно така, както живеем - задъхано, безизходно, накъсано...

Выбор редактора

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...