Обсебване - Разпитът
Катя се прибра в огромния си апартамент, където нямаше кой да я посрещне. Тук тя се чувстваше сигурна. Да, беше чувала за нападения, влизане с взлом и т.н., но по някакъв странен начин не се чувстваше застрашена. Вярваше, че беше обезопасила жилището си по възможно най-добрия начин – съответно и себе си. Беше обзавела дома си с много вкус, модерно, удобно и уютно. Дали самата тя не създаваше подобни усещания?! Още докато се придвижваше в коридора, към банята, свали всички (а те не бяха много) дрехи от гърба си. Имаше нужда от този душ. Имаше и вана, но предпочиташе силната струя на водата, сякаш пречистващо минаваше и отмиваше натрупалата се мръсотия от случилото се през деня. И сега, докато си представяше как всичко отрицателно се оттича в канализацията, си мислеше за Виктор. Още усещаше погледа му върху себе си, когато си тръгна тази вечер. Усещаше желанието му! Предполагаше намеренията му. Тя знаеше, че той ще дойде. Но не тази вечер: едно, че имаше да разпитва „обирджията” и да пише доклад, друго, че искаше да я накара да чака, да тръпне и жадува появата му. Може би и да си мечтае за срещата им, като него.
Всички тези мисли я накараха да се усмихне: Виктор беше играч и това ù харесваше. Но не само това: харесваше ù още в началото, когато се запознаха. Тя беше в гимназията, а той с осем години по-голям от нея. Точно по това време Славина се увърташе около него и успя да му сложи пръстена. И въпреки това, Катя го желаеше. Но фактът, че познаваше половинката му, по някакъв начин я спираше. Да, тя обичаше да контролира другите, като използва тяхната уязвимост и слабост. Можеше да вкара в заблуда всеки, ако пожелаеше; имаше дарбата да внушава и невнушаеми неща; обмисляше всичко прекрасно, преди да предприема каквото и да било. Целта „Виктор” също бе планирана идеално. Няколко години по-късно те отново се срещнаха, но Катя го отблъсна; като преди това си поигра добре на „Давам, давам...” И накрая, освен една невинна приятелска целувка, г-н следователят не получи друго. Въпреки романтичните му опити. Тя разгоря огън още по-силно и накрая го поля със студена вода и го остави да дими... Но сега – беше време.
След като събра необходимата информация от гостите, Виктор се отправи към полицейското управление. Трябваше да разпита Христо Христов – така се казваше „героят” на коктейла. Докато пътуваше нататък, мислите му бяха обзети от Катя. Усещаше, че тя го завладява, обсебва – чувстваше се странно – уязвим, слаб, безволеви, какъвто никога не е бил. Дори и жена си обичаше, но като че премерено. А сега нямаше граници, мислеше си, че ако поиска, може да полети. Когато пристигна, в стаята за разпит вече го чакаше един доста изплашен и объркан човек. Но когато Виктор влезе, веднага му направи впечатление особеното пламъче в очите му и за миг му се стори, че в тях видя Катя. „Господи, май започвам да се побърквам! Дали ако погледна към пода, пак ще я видя?” – но не си направи този експеримент; не беше готов за резултата. Събра цялата си налична концентрация и започна разпита. Стандартни въпроси, стандартни отговори. До момента, в който не стана въпрос за нея.
- Значи, приближи се и започна да говори?
- Да, после си пъхна ръката в джоба ми и започна да ми прави масаж. – В този момент следователят усети как кръвта нахлу в главата му и започна да пулсира. Особено като видя и чу по какъв начин Христов говори за случката. Нямаше притеснение за последствията, страх или омраза – не; той беше щастлив, че ТЯ е била толкова близо до него, шепнела му е и го е докосвала. „Това е лудост – мина през ума на Виктор – Аз не съм бил толкова близо до нея и толкова време. Да не си пада по престъпници? По лоши момчета – ами да, жена като нея сигурно иска адреналинът да ù скача...” Виктор за миг забрави, че провежда разпит, но се направи, че обмисля и продължи:
- Как се чувстваше, когато те докосна?
- Ами... добре. Нали я виждате! – изненадан от въпроса смънка Христо. „Това какво общо има с обира?” – мислеше си крадецът.
- Как добре? – продължаваше Виктор – Пич, хайде по мъжки да си говорим – стана ли ти? – Мъжът се изчерви:
- Да.
- И какво ти каза? Разбрах, че доста време ти е шушнела на ушенце.
Последва неловко мълчание. Може би всеки следовател би задал тези въпроси – не се знае какви отговори крият. Но начинът, по който ги задаваше Виктор, смутиха задържания. Но трябваше да отговори:
- Че ще заминем, че харесва мъже като мен – с кураж...
Следователят слушаше и си мислеше, че всеки момент ще скочи да удари този мъж. Дори не слушаше какво казва – гледаше въодушевлението му – беше забравил, че е арестуван и вероятно ще го осъдят на затвор... Но в този момент влезе негов колега и нещата се успокоиха. Поне на пръв поглед. Новият продължи с въпросите – той си беше от отдел „Кражби”; Виктор временно беше поел случая – той беше от „Убийства”. Макар че остана, посоката на разпита бе сменена:
- Защо искаше да извършиш обир?
- Трябваха ми пари.
- На всеки му трябват, но не всеки краде.
- Всеки краде – и мен ме окрадоха – властта ме обра – до шушка. Затова имам да си връщам. А и всички тези, които бяха там, имат толкова много. Все тръбят, че искали да помогнат, да направят нещо си, правят търгове и събират средства. Видяхте ли колко богато беше всичко. Ако тези пари, вместо да ги дават да си правят коктейли, ги бяха дали за някоя кауза, щях да повярвам повече, че мислят за обикновения човек...
- Ти света ли мислиш да оправиш? – прекъсна го вторият следовател. – Гледай да оправиш себе си, че може да полежиш на топло. И какъвто си симпатяга, ще ти се зарадват...
Преди да продължи това психическо издевателство, в стаята влезе адвокатът на Ицо. Веднага установи нарушени права... Но Виктор вече не чуваше. Беше обсебен от обсебването – дори забрави да прочете правата на обирджията. Но не го интересуваше. Мислите му бяха при Катя. А в него беше ураган от противоречия...
На следващия ден рано сутринта разбраха, че Христов е пуснат под гаранция. Адвокатът използвал всичко, за да го измъкне – пропуските на полицията, връщането на бижутата; дори заяви, че ще го изкара луд. „Кой нормален човек ще извърши въоръжен грабеж и после ще си върне взетото?” Катя дори не подозираше колко беше помогнала на този мъж. Беше ли луд или не, но единствената мисъл в главата му беше, че трябва да я види. Да чака в познатото заведение? Или да я издири?
Тя вече беше будна, когато телефонът звънна:
- Здравей! Как си? – беше Виктор.
Двамата проведоха един сладникав разговор, в който единственото смислено нещо беше информацията, че обирджията е пуснат под гаранция.
Катя знаеше, че ще я потърси. Беше готова за среща!
© Мария Петрова-Йордано Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Дани, Миа, дано и нататък е интересно! Благодаря, че сте тук! Поздрави!
-
Мария, пак го завърза...
Имах проблем с компютъра си и не бях в ефира известно време, но сега прочетох накуп...Да видим нататък! -
Дими, Сириус, Нели, благодаря, че отново сте тук! Поздрави!
-
Чакам с нетътрпение Виктор да разпита Катя..Разпит ли ?
...Срещата с влюбения обирджия - още по-тръпнещо.. -
Както винаги, завладяващо четиво!
Поздрав за Мария, от сърце! -
Бях пропуснала "Обирът,но сега наваксах пропуснатото... Би трябвало да си доволна от себе си за сътвореното в двата разказа, защото си ги "изпипала" професионално. Твоите герои страшно ме кефят, има какво да науча от тях, макар и "закъсняла" Радвам ти се Мими, споделям успехите ти, и ти желая мноого щастие! Дими
-
Илияна, обичам да провокирам с творбите си... Поздрави!
Мариана, не зная защо и как ме позна, но не съм аз прототипът... Не че не ми се иска Поздрави!
Благодаря, че прочетохте и харесахте! Продължение ... скоро! Поздрави! -
"тя обичаше да контролира другите, като използва тяхната уязвимост и слабост. .....имаше дарбата да внушава и невнушаеми неща " Познах те в нея! Увлекателно и обсебващо! Чакам с нетърпение продължението!/6/
-
Загадъчно и провокиращо. Хареса ми! Особено стилът ти.
-
Яна, историите със следователи, не зная защо, но са много секси! Поздрави!
Нели, обсебването е най-неочаквано... Поздрави!
Деси, и ти внимавай, че изходът е неясен /от обсебването/... Поздрави!
Веси, не съм разбрала за обвиненията; съжалявам, че непрекъснато някой "дъвче" някого; всеки отговаря за действията си и предпочитанията. Поздрави!
Янко, не зная доколко познавам светът на богатите... И аз се радвам, че сме от един град! Поздрави!
Приятели, благодаря, че отново сте тук и харесахте! -
Освен че познаваш светът на богатите,детайлно познаваш и криминалния...
Майстор си на увлекателния разказ!Очаквам с нетърпение продължението.
Радвам се,че сме от един и същ град! -
Преди ден-два ме обвиниха, че пиша коментари, за да си изпрося такива, но ще го заявя открито - правя го само за произведения, които харесвам и на автори, които ценя. Ти си един от тях. Похватът, който си избрала за разгръщане на героинята ти е много добър и аз очаквам с интерес продължението. Поздрави!
-
Мария това криминале с еротичен привкус все повече обсебва, заглавието напълно му приляга!
Поздрави -
Историята тече...добре..твърде добре бих казала..Увлекателно! Ще ни обсеби и нас тази катч..малко по малко..
-
Обичам истории със следователи... Харесах!
-
Жарава, благодаря, че отново си при мен и хареса. И аз те прегръщам! Поздрави!
Павлина, благодаря ти! Поздрави!
Надявам се интересът да остане! -
Пишеш увлекателно.
Чета с интерес.
Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
