Катя се прибра в огромния си апартамент, където нямаше кой да я посрещне. Тук тя се чувстваше сигурна. Да, беше чувала за нападения, влизане с взлом и т.н., но по някакъв странен начин не се чувстваше застрашена. Вярваше, че беше обезопасила жилището си по възможно най-добрия начин – съответно и себе си. Беше обзавела дома си с много вкус, модерно, удобно и уютно. Дали самата тя не създаваше подобни усещания?! Още докато се придвижваше в коридора, към банята, свали всички (а те не бяха много) дрехи от гърба си. Имаше нужда от този душ. Имаше и вана, но предпочиташе силната струя на водата, сякаш пречистващо минаваше и отмиваше натрупалата се мръсотия от случилото се през деня. И сега, докато си представяше как всичко отрицателно се оттича в канализацията, си мислеше за Виктор. Още усещаше погледа му върху себе си, когато си тръгна тази вечер. Усещаше желанието му! Предполагаше намеренията му. Тя знаеше, че той ще дойде. Но не тази вечер: едно, че имаше да разпитва „обирджията” и да пиш ...