Излезе на двора, разтривайки слепоочията си в опит да осъзнае видяното и чутото току-що. Огледа се - няколкото греди, струпани под навеса в долния край на двора на хижата, щяха да свършат добра работа на първо време.

Спусна се по неравния наклонен терен, захвана с две ръце една греда и я помъкна нагоре към хижата.Тежеше като да е от олово.

„ Сигурно така се е чувствал и Сизиф докато е бутал своя камък.”

От усилието ръцете му изтръпнаха, пот обля главата и гърба му. „Кога друг път съм напрягал толкова мускули? Бостънският фитнес ряпа да яде”

Ако някой го наблюдаваше от високо сигурно би го оприличил на мравка влачеща сламка, много по-дълга и по-тежка от самата нея. С последни усилия се довлече до зоната на разрухата като с изненада установи, че на открито гредата тежеше невъобразимо, главата му кънтеше на кухо, като пълна с горещ въздух цистерна, ала за сметка на това в близост до натрошените стъкла и стърчащите железа, гредата ставаше лека като детска играчка от стиропор, а главата му тежеше на раменете като гюлле.

С лекота изправи гредата и подпря увисналия винкел от едната страна… Окуражен от резултата повтори процедурата още веднъж

    После приседна на припек на пейката пред хижата, поседя, поседя и реши, че още една греда ще укрепи по-стабилно съдбовния проход и може би най- сетне ще му се разкрие онова, което му убягваше в последните дни.

Прегърнал гредата застана пред прохода и изведнъж се чу трясък. Гредите, които беше поставил преди малко се строшиха като клечки под натиска на някакво невидима ръка…

Без подпорите парчетата от винкела се залюляха тържествуващо и увиснаха установявайки някакво зловещо равновесие… Съскащ вятър изникна отнякъде, запровира се между остатъците от стъкла и с дрезгав шепот превзе пространството: „Няма да успееш, не си избран, кръвта е другаа”

Разтърка очи с мисълта, че отново сънува, но парчетата от строшените греди потвърждаваха случилото се.

Може би не беше поставил подпорите както трябва. „ Лесно му е на дядо само да раздава команди, а можеше поне някакъв инструктаж да направи.”

     С последен напън на силите примъкна още две греди по стръмния наклон на двора, изправи ги, подпря увисналите железа до почти хоризонталност. И още преди главата му да успее да натежи - нов трясък и гредите се строшиха като сламки. Не успя съвсем да отскочи и падащият железен прът го перна по главата. Претърколи се и изгуби съзнание.

     Облак от гъста мъгла се спусна пред лицето му. После облакът се разкъса и от него изплува жена с големи тъмни очи, бледо лице и гарвановочерни коси, облечена в черна рокля, която го обгърна с майчински поглед и прошепна:

- Прощавай чедо, не очаквах, че ще стане така… Аз, аз съм грешната…

Свекърва ми не одобряваше това, което правех. Смяташе, че дарбата ми ще навреди и на Мишо, и на детето… Тони беше на две когато тя го взе да го възпитава в техния дом, а свекърът ми се пресели при нас уж да помага на Мишо да ремонтират хижата… Аз продължавах денем да помагам на хората, а вечер бях готвачка и прислужница на двамата си стражи. Задушавах се под неодобрителните им погледи… Не издържах и почти се преселих в отсрещната част. Една нощ там дойде непознат мъж, който изглеждаше някак различен от другите и мисля, че идваше нощем от отвъдното, защото денем го нямаше… Може би заради дарбата си можах да го усетя истински… Този мълчаливец ми подари щастието да ме обичат такава каквато съм…

    На паркинга пред болницата със свистене на гуми припряно паркира тъмно син Фолксваген пасат и от него изскокна млада жена, преметнала на едното рамо дамска чанта, а на другото бяла престилка на закачалка. Насочи се към входа за персонала и почти се сблъска с излизащата от там русокоса девойка, която моментално се ухили и възкликна радостно:

- Ооо! Доктор Събева, свърши ли отпуската?

- Уви, Маринова, нали знаеш четени дни бързо се изнизват. Какво ново тука? Има ли много болни ?

- Не много - усмихна се русокоската - малко, ама са качествени. Особено в реанимацията си имаме един сладур, в будна кома.

Намерили го под скалите, след Каньона на водопадите, почти в дерето, целият насинен и потрошен, едва дишащ, без документи…

- Това не беше ли в района на Дяволската пътека? Дето разказват, че имало стара мина и според едни, от скална пукнатина изтичал отровен газ, според други нощем излизали вещици на лов за заблудени души… Какво ли е търсил там?