Още една от онези ужасни, непоносими, изпълнени с жлъч, вечери... Тежко е, но никой не го разбира. Задавям се със собствената глътка въздух. Понякога си мисля, че и тя ми е много. Всеки иска обяснения и обяснения, и обяснения... Ето ги и тях!
Защо нося японски медальон, който не съм сваляла от 3 години? – Защото това е вярата ми! Защото знам, че няма да ме изостави никога и ще бъде с мен, дори когато собствените ми приятели извъртат глави от погнуса.
Защо очите ми нямат определен цвят? – Защото дори аз самата все още не знам каква съм... а и едва ли някога ще разбера. Твърде много личности има събрани в мен, за да мога да посоча само една.
Каква е тази връвчица на лявата ми ръка? – Завързах си я, за да ми напомня, че рано или късно всеки ме разочарова, дори и тези, за които съм мислила, че никога не биха ме изоставили.
Защо пиша? – Мамка му, защото мога и искам! За това колко добре се справям, мисля, че си е лично мой проблем. Колкото – толкова. Да се надяваме, че с времето задобрявам. ...