Мигел седеше на пейката и рисуваше. От отсрещната пейка го наблюдаваше приятелката му. Знаеше, че когато той рисува, не трябва да го безпокои. Само от време на време му подвикваше:
- Мигел, хей Мигел! Да вървим в къщи и ще ти позирам... гола.
Мигел я поглеждаше с престорено сърдит поглед и отговаряше:
- Лейла, нали знаеш, че обичам да рисувам пейзажи. Човешкото тяло е прекалено лесно като изпълнение за мен. А и като какво бих могъл да те нарисувам? Като едно красиво цвете.
После отново отправяше поглед напред и продължаваше с рисунката си. Искаше днес да завърши картината си. Бяха му обещали да направи изложба в градската галерия. Някаква журналистка, пишеща за изкуството, беше видяла картините му, изложени на централния площад. Харесаха и. Нямаше ги модернистичните цапаници и чуденето „Какво е това? И след колко питиета е рисувано?” Тук всичко беше ясно. Природа, къщи...
Само едно нещо я озадачи. Всичките картини на Мигел бяха обърнати наопаки. Надолу с главата – както се казва. Отнач ...