Усмихваш се. Защо? Недей! Не искам да те виждам толкова усмихната. Усмихнатите хора са толкова тъжни! И ме боли да се усмихваш. Знам, че си тъжна. Не се преструвай на щастлива...

           Тъпото е, че не се преструваш. То си е вид защитен механизъм. Като ти е гадно си показваш ослепително белите зъби и... всичко е наред. Ама си прозрачна. Виждам през тебе всичката болка.

            Готино е да чета за напушени хора, които говорят за болката си.  Защото знам, че има и други... Тъпо е. Много е тъпо да се радвам, че някой го боли... Садист съм. Ама е някак... по-уютно. Обнадеждаващо. Да знам, че има други като мене...

            СТИГА ВЕЧЕ! Защо се усмихваш? Наговорих ти всичко това, за да спреш! Да ме оставиш на мира! Защо си толкова жертвоготовна и добра? Защо си толкова оптимистична и изпълнена с любов? Защо ме караш да се чувствам непълноценна до тебе? Още по-глупава, негодна за нищо и апатична?

 - Имаш ли нужда от нещо?

 Имам нужда от изчезването ти. Изчезването ти от skype, от главата ми (сърцето е просто мускул), от живота ми... по дяволите, какво говоря? Нуждая се от теб. И те мразя. Ако се бях запознала със себе си щях да бягам. О, дано не съм прозрачна!

             А ти... защо си с мен? Какво толкова обичаш? Какво искаш от мен? Какво е това? Изследователски дух? Бягай, слънчице, бягай! Ще се изгубиш в мен, а аз ще си позволя да те вкарам още по-дълбоко в главата си! Намери някой, който да оценява усмивката ти и да не се страхува от нея! Някой, който ще отговаря на гушкащите ти мечета в skype! Не пълни главата на глухонемия с мечти да запее! И престани да се усмихваш така убиващо нежно!

На Ани и Дани.  

Ани - най-досадно щастливият оптимист

Дани - най-тъжният човек в галактиката

Представа нямате колко си приличате. Защото щастливите хора са тъжни. А тъжните - щастливи с тъгата си.