Днес е един от онези студени дни, в които е най-разумно да припаднеш в зимен сън в очакване на пролетта:) На таблото на служебния вход на ДЕНЯ се мъдрят само няколко картончета, и то все на колеги, които не харесвам:) На първо място – всеизвестния Сополоцо, който май беше останал тук и за през нощта. Той се грижи за постоянното сополоотделяне, досадната трудноотхрачваща кашлица сутрин и общата отпадналост на организма. Мразя го тоя тип:) Второто картонче го е оставило онова копеле Лошо време. Да не го сбъркате с Буря, Виелица или Порой, те са съвсем друга риба:) Лошо време поддържа околната среда в онова утрепано състояние на мрачност, студ, влага и тишина, което виждате през прозореца си. За него от първостепенна важност е да не се измъкне нито лъч слънце измежду облаците и ако може дори и планината да е скрита в мъгла, та да изглежда всичко равно, скучно и потискащо. Разбира се чудесно със Сополоцо. Трето картонче – Кризко. Тоя копелдак винаги изниква баш когато не го очакваш:) За да те “зарадва” в най-неподходящия момент с “онази поръчка се отменя” и да те остави без хонорари точно преди празниците. Не мога да го разбера как все успява да се промъкне толкова незабележимо, направо ме гони параноичното желание да започна да се оглеждам през рамо всяка минута, да се уверя, че Кризко не ми стои зад гърба през цялото време, очаквайки своя час на голямата изненада:) Четвърто картонче – Кочина. Тя сякаш се изпълва с все повече сили и енергия в дни като днешния. И то се знае, че само мен ще ме търси да я пратя в отпуска, макар купонът оня ден да не беше моя идея и макар съквартирантът да си има свободно време колкото си иска:) Пето картонче – Работа. Къде по-приятна е, когато и Мотивация е тук. Или Очакван-голям-хонорар. А така, както е дошла сам-самичка, прилича досущ на Гузна съвест:) Има бегла прилика и с Кочина май… И се хили на всичкото отгоре! Аз нищо смешно не виждам. Ще й запуша аз устата на нея, ама след малко. А, ето го и малкото прашасало картонче на Провалени планове. То почти винаги е тук:) Затова е събрало толкова прахоляк. Хубавото му е, че човек лесно забравя за него. Просто си прави нови планове, които да провали впоследствие:) Щото човек все с нещо трябва да си губи времето, ако не изпадне в зимен сън, нали? Такааа, а другите картончета къде са? Май са си взели отпуска до пролетта:) Не виждам нито Слънце, нито Вдъхновение, нито Ентусиазъм. Да не говорим пък за Птичи песни, Приключенски дух и Радост. А Самоуважение го пуснах да си ходи още сутринта, че много се кара с Кочина и Сополоцо, а се вбесява и на Работа, която му се присмива непрекъснато. Да си върви по-добре – искам мир да има в офиса, надуха ми главата. Дефибрилатор и той отсъства:) Предполагам, че още е под чехъла на баткото на Работа – Бач, който все мъкне със себе си оная изрусена скучубра Експлоатация. Тия двамата са една от най-противните двойки във Вселената. А, появи се още едно картонче. Как не се сетих, че покрай Кочина ще дойде и Занемаряване. Сигурно пак я гледа с виновно-влюбен поглед от съседното бюро и не смее нищо да направи. А междувременно се тъпче и наедрява с всеки изминал ден. Ще ми се да не правеше толкова трохи на работното място, ама не разбира от дума. ОК, значи това е екипът днес. Чудя се другите дали ще се върнат за празниците:) Ама на кого ли му се работи по Коледа и Нова година, освен на най-големите отрепки? Например Заем, той съм почти сигурна, че ще дойде. Спестявания са говорили с него да ги застъпи на смяна, когато излязат в неплатена отпуска след ден-два. А пък ония отсъстващите са абсолютно спокойни, че никога няма да ги уволня! Вече не знам с какво да ги заплаша дори, че да вземат да си домъкнат задниците в офиса.