Поредният окъс(н)ял разказ е...
Всяка прилика с действителни лица и събития е чиста случайност!
Б.
Три бели рози върху червеното каре на масата… Я гледай, каква чистота са - до пепелника, в който дими (Вече!) втора цигара и две запотени чаши – водка с две капки бяло - сухо „Мартини” и лед, и една висока - с горчив до натурално хининово „Тоник”.
Поисках от бармана да смени чалгата с нещо „по-свястно” и сега от тонколоните звучи гласът на Дзукеро - къде-къде по-приемлив за ухото от „Па-па-палатка…” на не знам кой си…
– За теб, колега, винаги! – Каза с усмивка, въпреки че не му бе по кеф моето желание. Честно казано, не помня да съм му споменавал, че някога поработих като барман в едно доста модерно по онова време заведение… Но, както се казва - това са подробности!
Тук съм, защото имам среща с една дама. Мисля си… Дзукеро ще ù хареса! (Впрочем, вече получих одобрителни кимвания от двете дами, които си бъбрят на съседната маса). И още… За да не стават грешки, пак чрез бармана помолих момичето, което до входа на заведението посреща гостите:
- Млада госпожице, очаквам една дама в черен тоалет… Средна на ръст, стройна фигура. Шапката ù - с червена лента. Моля да кажете следното: „Масата с трите бели рози е за Вас, госпожо!” И да я придружите… Ще Ви бъда много благодарен!
- Олеее! Колко романтично?! – Изчурулика девойчето и почти изръкопляска. Ето! Отхвръкна веднага на поста си… Сигурен съм, че няма да пропусне дама с такова описание, нали?
- Колега! – Опитвам се да затворя падналата мандибула на бармана - Моля Ви, когато дойде моята приятелка, да ù донесете един „Джин” с много лед и две зелени маслини… И един „Тоник” - също!
- Естествено! (Заради „Тоник”-а, сигурно!) И добавя: Да! Веднага! Моля ви се… Ще намеря и диска на Ерос Рамацоти… Ей сега!
Малко се пообърка това момче, щом включи почти целия репертоар…
Седнал съм с гръб към входа. Заради етикета е. (Нали изисква дамите да виждат по-голямата част от залата?!) Но всъщност и аз виждам всичко - над бутафорната камина има голямо огледало…
Черна шапка с червена лента!
Пристигна!
Следва…
Б. Калинов
24.07.2012г.
Пловдив
© Борис Калинов Todos los derechos reservados