Това е един наистина окъснял разказ, забравен на страниците на черния ми „походен” тефтер. Понякога е полезно човек да отгърне страниците му…
Б.
Още в автобуса на път за Централна гара просто му се дощя да се откаже… „Къде съм се засилил сега?! Влак, та влак! Отивам на автогара „Юг” и… Сигурно ще има автобуси – поне два! Върти ми се в главата, че имаше в три часа до Пазарджик… А от там - ще видим! Колко му е - до град Септември?! Дето се вика- и „на стоп” може да се стигне…”
Преко всички размисли обаче, слезе на спирката срещу Централна и през подлеза, претъпкан с магазинчета и хора с разни торби и чанти… Към гишетата - за билет.
Там – почти никой, а до заминаването на влака - десетина минути. Докато излиза към перона от уредбата се чува монотонен женски глас:
– Пътническият влак за Пазарджик, Септември….София, се намира на първи челен коловоз и ще замине…
Тръгна по посока на „Първи челен” и застигна две възрастни жени с по две чанти в ръце, и като не успя да заобиколи, забави крачка с ...