Това е един наистина окъснял разказ, забравен на страниците на черния ми „походен” тефтер. Понякога е полезно човек да отгърне страниците му…

Б.

 Още в автобуса на път за Централна гара просто му се дощя да се откаже… „Къде съм се засилил сега?! Влак, та влак! Отивам на автогара „Юг” и… Сигурно ще има автобуси – поне два! Върти ми се в главата, че имаше в три часа до Пазарджик… А от там - ще видим! Колко му е - до град  Септември?! Дето се вика- и „на стоп” може да се стигне…”

Преко всички размисли обаче, слезе на спирката срещу Централна  и през подлеза, претъпкан с магазинчета и хора с разни торби и чанти… Към гишетата - за билет.

Там – почти никой, а до заминаването на влака - десетина минути. Докато излиза към перона от уредбата се чува монотонен женски глас:

– Пътническият влак за Пазарджик, Септември….София, се намира на първи челен коловоз и ще замине…

Тръгна по посока на „Първи челен” и застигна две възрастни жени с по две чанти в ръце, и като не успя да заобиколи, забави крачка след тях.

- Само така си разправят, Миче! Тия - журналистите, де! Виж колко народ пътува?! Как ще да са на загуба БДЖ-то?  Миналата неделя едвам се качих във вагона…

Жената завъртя глава, сякаш се опасява да не я чуе някой, и с понижен глас добави:

- Дали нови вагони са купили… Или пък за нещо друго пари са дали?! Ами тъй, де!

Ето го -„Първи челен”. Ето го и влака! Пътнически влак от времената, когато пътуваше с мама и татко, кака и батко! Или пък – на Равда - с пионерските връзки. Спомени…

Влезе в купето и се опита да отвори прозореца - да влезе малко свеж въздух, но… Прозорецът с трясък и като че ли ядно се върна в горното си – затворено положение. Повторен опит - същият резултат! В коридора - пак. И там прозорецът рече: „Щрак!!!” И затвори, като на инат…

Наложи се да скъса капака на цигарената кутия, за да закрепи този - в купето в отворено положение. Инак - задух!

Е, слава Богу! От гара на гара и полека-лека стигна до Септември!

Там вече го очакваха…

Завръщането.

Стои на сянка под козирката на гара Септември и чака „бързия” от София за Пловдив. Извън козирката е пек, та…

- Извинете… Къде се намира тоалетната? - Младо момиче пита дежурния полицай, а той с почти виновен вид отговаря:

- Няма тоалетна, госпожице! Идете ей там - в кафето…

Да! Това живописно място - нашенската ЖП-гара, придобива за него още една краска от тъмните тонове на палитрата…

Идва влакът. Качва се и… Попада в сауна, по външен вид приличаща на т.нар. „общо” купе. Понечва да отвори един прозорец, но гласът на една възрастна дама, която маха отчаяно с вестник пред лицето си го спира:

- Не се отварят, господине! Не се мъчете… Преди Вас се опитаха доста хора… Кондукторът - също! Сядайте да се поизпотите заедно с нас! Нали хората за такива процедури пари дават?! Още едно-две пътувания от София и… Доктор Емилова да има да взема!!! Ето и за Вас един лист от вестника…

Успя! Успя,все пак, да предизвика усмивки по измъчените пасажерски физиономии. Такива хора има - не губят никога присъствие на духа, нали?

Централна - Пловдив - Оазис! Малката чешмичка на перона - планинско поточе!

Върви покрай витрините в подлеза, пълни с разни потребни и непотребни неща, среща погледа на миниатюрна продавачка и си мисли: „ Красива е… Всъщност красив и здрав народ сме, ей! Преживяваме всичко… Всякакви управления - тоже!

– Здравей! – Спира го познат - Къде си ходил?

– Сега слязох от „Софийския”! – Отговаря. - Пътувах малко… И комай за последно!

Такива ми ти работи…

Б.Калинов-Странник

14.08.2012 г.

Пловдив