Нося жито - едри семена! Искам да получа за него кожи, месо и още доста неща, дето трябват… Зима иде!
Тържище е… Там - до морето! Може и за риба да дам някоя торба от семената. Имаме си насушена от реката, но морската си е друга работа… Вкусотия!!!
А! Ей го тоя - дето не му разбирам какво казва, ама има хубави кожи - за всичко стават! Какво?! Не ще жито?! Маха с ръце и клати глава…
- Ама, аз искам от кожите! - Показвам му, че ми харесват… - Направо не знам, нали миналата есен взе жито…
Ами сега?! Не разбирам какво иска…
Докато се чудя, идват двама от тези - Приморците. Не носят нито риба, нито плодове… Само една торба имат. Избират най-хубавите кожи!!! А, да видя какво ще му дадат в замяна… Брех! Не вярвам на очите си!!! Колкото пръстите на една ръка – върхове на стрели. Хм! Чу се, че тука ги правели…
– Кой заменя за тези стрели? - Питам учтиво с ръка на сърце и моля да видя какви са точно, та да знам какво да търся. – Трябват ми кожи, а той - посочвам този, с кожите - не иска житото м ...