Окъс(н)ели разкази - 6 част. Приказка за парите.

Нося жито - едри семена! Искам да получа за него кожи, месо и още доста неща, дето трябват… Зима иде!

Тържище е… Там - до морето! Може и за риба да дам някоя торба от семената. Имаме си насушена от реката, но морската си е друга работа… Вкусотия!!!

А! Ей го тоя - дето не му разбирам какво казва, ама има хубави кожи - за всичко стават! Какво?! Не ще жито?! Маха с ръце и клати глава…

- Ама, аз искам от кожите! - Показвам му, че ми харесват… - Направо не знам, нали миналата есен взе жито…

Ами сега?! Не разбирам какво иска…

Докато се чудя, идват двама от тези - Приморците. Не носят нито риба, нито плодове… Само една торба имат. Избират най-хубавите кожи!!! А, да видя какво ще му дадат в замяна… Брех! Не вярвам на очите си!!! Колкото пръстите на една ръка – върхове на стрели. Хм! Чу се, че тука  ги правели…

– Кой заменя за тези стрели? - Питам учтиво с ръка на сърце и моля да видя какви са точно, та да знам какво да търся. – Трябват ми кожи, а той - посочвам този, с кожите - не иска житото ми… Кажете как да постъпя?

През това време идва един здравеняк-Планинец и ми тика в носа гърне с мед… Иска торба жито!!!

– Не искам мед! После! Да! Когато Слънцето се вдигне високо, нали? Аз трябва да намеря този, който заменя за това, дето прилича на върхове за стрели! Да го разменя за кожите, които искам… За тях трябва да имам три стрели. За другите стоки… Не знам!

До заник Слънце съм  вече готов за обратния път. Натоварено е всичко, което трябва за домочадието… И дължа на този, който ми даде една ръка от новите знаци - риби, една ръка торби жито… Или един нов знак - риба!!!

До Тържище!

Б. Калинов

11.03.2012г

Пулпудева

Фотографиите са от Интернет - домонетни тракийски знаци  от Аполония.