Окъс(н)ели разкази. Част2.
Втора част на "Окъс(н)елите разкази"
Поздрав за всички в мрежите "за споделяне"...
Б.
…” I ste si me4taja za krasivija mig, v kojto ste Vi sre6tna…”
(Дословно цитирано от страница във Facebook).
– Ах! Колко са възпитани чуждите мъже! И романтични!!!
Думите са още във въздуха, приятно охладен от климатика в кварталното магазинче… Влизам забързано, защото навън е страшна августовска жега. Вътре, освен продавачката, са две приятни на вид млади госпожи, които, изненадани от моето нахлуване, се засмиват смутено… Но не много, както ми се вижда…
Погледите - през рамо… Но и дяволито!
Секунда ми е необходима, за да влезна в тон:
– Такива сме си! – казвам и се опитвам дори да наведа скромно глава. В същото време оглеждам всичко наоколо като един Чудомиров герой, когато си гледал левия цървул. Нали така?
Облечени са „по домашному”- семпло. Нали сега са във ваканция. Да! Рядко греша, а в случая съм сигурен, че и двете са учителки. Просто на челата им е изписано. По едно портмоне в ръцете - съседки са ми, значи…
- Моят… Просто не подлежи на коментар! Салатката, ракийката… Едно цвете не се сеща да ми подари…
Закачлив, доколкото усещам, поглед към мен:
- Вас не Ви познавам! Вие може би сте изключение… Става дума за моя съпруг, който…Ето на Гинчето, например… Нейният е просто супер!
Долавям насмешливи нюанси в гласа на по-височката от двете и с по-светъл вид.
- Да! Така си мислиш само! Същата стока е! – През смях отговаря другата – с по-тъмния цвят на косите - Да ти го дам за една неделя, та да видиш! Романтика ли? Забрави!
Смехът прераства в кикот… Троен при това.
- Извинете! – казвам. И се представям - като по учебник за дипломати.- Искам да бъда разбран правилно, уважаеми… Хубави са виртуалните цветя!
Обаче живите, дори и пресъхнали, май струват повече… А „кавалерите” във „Фейса”… Те, да Ви кажа под секрет, също пият бира! И обичат фасул –чорба! Нали ме разбирате?
Взех си галончето „Каменица” и излязох. ”Мъжете знаят защо!” Това е!
А в главата ми се завъртяха - ей-така - думите на една сръбска песен:
… ” Ни смо знали ща смо имали?!”
Мисля, че я пее Неда Украден, но не съм сигурен…
Да! Моята – тя също кисне редовно в „Бука”!
Знае ли човек???
Б.Калинов
12.09.2011 г.
Пловдив
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Борис Калинов Todos los derechos reservados
