13.09.2011 г., 21:41 ч.

Окъс(н)ели разкази. Част2. 

  Проза » Разкази
593 0 4
4 мин за четене

Втора част на "Окъс(н)елите разкази"
Поздрав за всички в мрежите "за споделяне
"...
Б.

…” I ste si me4taja za krasivija mig, v kojto ste Vi sre6tna…”

(Дословно цитирано от страница  във Facebook).

 

  – Ах! Колко са възпитани чуждите мъже! И романтични!!!

Думите са още във въздуха, приятно охладен от климатика в кварталното магазинче… Влизам забързано, защото навън е страшна  августовска жега. Вътре, освен продавачката, са две приятни на вид млади госпожи, които, изненадани от моето нахлуване, се засмиват смутено… Но не много, както ми се вижда…

Погледите - през рамо… Но и дяволито!

Секунда ми е необходима, за да влезна в тон:

  – Такива сме си! – казвам и се опитвам дори да наведа скромно глава. В същото време оглеждам всичко наоколо като един Чудомиров герой, когато си гледал левия цървул. Нали така?

Облечени са „по домашному”- семпло. Нали сега са във ваканция. Да! Рядко греша, а в случая съм сигурен, че и двете са учителки. Просто на челата им е изписано. По едно портмоне в ръцете - съседки са ми, значи…

 - Моят… Просто не подлежи на коментар! Салатката, ракийката… Едно цвете не се сеща да ми подари…

Закачлив, доколкото усещам, поглед към мен:

 - Вас не Ви познавам! Вие може би сте изключение… Става дума за моя съпруг, който…Ето на Гинчето, например… Нейният е просто супер!

Долавям насмешливи нюанси в гласа на по-височката от двете и с по-светъл вид.

 - Да! Така си мислиш само! Същата стока е! –  През смях отговаря другата – с по-тъмния цвят на косите - Да ти го дам за една неделя, та да видиш! Романтика ли? Забрави!

Смехът прераства в кикот… Троен при това.

 - Извинете! – казвам. И се представям - като по учебник за дипломати.- Искам да бъда разбран правилно, уважаеми… Хубави са виртуалните цветя!

Обаче живите, дори и пресъхнали, май струват повече… А „кавалерите” във „Фейса”… Те, да Ви кажа под секрет, също пият бира! И обичат фасул –чорба! Нали ме разбирате?

Взех си галончето „Каменица” и излязох. ”Мъжете знаят защо!” Това е!

А в главата ми се завъртяха - ей-така - думите на една сръбска песен:

… ” Ни смо знали ща смо имали?!” 

Мисля, че я пее Неда Украден, но не съм сигурен…

Да! Моята – тя също кисне редовно в „Бука”! 

Знае ли човек???

 

 

Б.Калинов

12.09.2011 г.

Пловдив

 

© Борис Калинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Цвети!
    Точно е пожеланието ти...Тъкмо сега ще си сипя една карабунарска ракийка!
    Б.
  • Истини си казал, Боре и то по много приятен шеговит начин! Наздраве
  • Здравей, Ина!
    Може да не вярваш, но днес ми мина мисълта, че не си се появявала в скоро време...
    Радвам се!
    Б.
  • Замисляш, приятелю!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??