Втората част на този разказ.

Рисунката е на Евгений Иванович Чарушин - "Болтливая сорока"

Б.

         Както си и мислех, сврачите гнезда в парка се оказаха три на брой… Ето ти нова задачка!

Пуснах крадливата гостенка надвечер, защото си мислех ( И правилно, както се оказа!), че тя ще долети в дома си в по-кратък промеждутък от време. Кепчето за риболов свърши работа, докато поставя предавателя, а един кашон я опази от ноктите на сиамеца Рико, готов да ти свърши  пакост по всяко време…

Телефонът звънна само няколко минути след като сигналът спря да се движи.

- Точно на югоизток! – Избоботи гласът на Стефан в слушалката с такъв ентусиазъм, че за малко да остана без тъпанче на ухото. – А от теб? На север-изток? Ще видя…  Ей сеги’нка! Чакай…. И ми затвори набързо телефона. Сега в „Кършияка” се разгъва карта на Пловдив и карта на цялата област…

Карта имам и аз, разбира се… И където се пресичат линиите на сигнала - там се търси онова, което искаме да открием… Или поне в този район, нали така?

Има и още един пост - в комплекс „Тракия”, но засега не е необходим, както изглежда…

Няма да се ходи надалеко! Линията от дома към предавателя минава през близкия парк - оттатък булеварда, до училището.

- В парка! До вас в парка е… Хитрата сврака - с двата крака! – Усещам как се радва като малко дете Стефан. И така си е!  Само дето  побеляваме по главите… Акълът като че ли си е същият! И не се очаква да дойде отнякъде.

Побеляваме… Ами, да! Сещам се за бай Илия - отдавнашен пенсионер от лесничейството. Знам, всеки ден е в парка. Сигурно е забелязал моята неканена гостенка, нали? Чисто професионално!

Ето къде съм на гости тази вечер…

Завъртам капачката на една половинка карабунарска ракийка – току-що налята… И отивам на сладки приказки  у леля Катя и бай Илия. Знае се тя…  

Следва…

Б. Калинов

Пловдив