Срещата им беше неочаквана. Не бяха се виждали най-малко петнадесет години, от времето, когато се омъжи за Емил...
Израснаха в съседни дворове. Владо беше с година по-голям от нея, но разликата не се чувстваше. Може би защото момичетата съзряват по-рано. Харесваше й приятелството му. Не беше от разговорливите, но се чувстваше сигурна близо до него. А и той се държеше към нея като към по-малка сестричка. Не даваше прах да падне върху й. И понеже беше буйничка, често й се случваше да прави по някоя беля. Тогава Владо поемаше отговорността, за да я предпази от наказанието на родителите й.
Когато поотраснаха, пак заедно ходеха на кино, на разходка и двамата играеха хандбал. Споделяха си всичко, по-скоро, Таня споделяше, а Владо я слушаше и казваше мнението си само ако го попиташе. Сякаш бяха скроени един за друг. Той - яко, високо момче, с тъмнокестенява коса, а тя - малко по-ниска от него, слабичка с руси косици и небесно сини очи.
Семействата им бяха големи приятели. Вечер се редуваха да ...