13 min reading
Срещата им беше неочаквана. Не бяха се виждали най-малко петнадесет години, от времето, когато се омъжи за Емил...
Израснаха в съседни дворове. Владо беше с година по-голям от нея, но разликата не се чувстваше. Може би защото момичетата съзряват по-рано. Харесваше й приятелството му. Не беше от разговорливите, но се чувстваше сигурна близо до него. А и той се държеше към нея като към по-малка сестричка. Не даваше прах да падне върху й. И понеже беше буйничка, често й се случваше да прави по някоя беля. Тогава Владо поемаше отговорността, за да я предпази от наказанието на родителите й.
Когато поотраснаха, пак заедно ходеха на кино, на разходка и двамата играеха хандбал. Споделяха си всичко, по-скоро, Таня споделяше, а Владо я слушаше и казваше мнението си само ако го попиташе. Сякаш бяха скроени един за друг. Той - яко, високо момче, с тъмнокестенява коса, а тя - малко по-ниска от него, слабичка с руси косици и небесно сини очи.
Семействата им бяха големи приятели. Вечер се редуваха да ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up