23 feb 2013, 16:51  

Опасна игра - част първа 

  Prosa » Relatos
541 0 1
2 мин за четене

  Хубаво е, когато не изпитваш чувства.  Чувстваш се някак свободен и спокоен, 

неангажиран.  Сигурно ще си помислите, че съм лекомислена и глупава? Не, не съм. Просто отраснах с мисълта,  че свободата и неангажираността са най-прекрасните неща на света, и наистина са.  Същото си мислеше и тя - една бунтарка, за която ще ви разкажа. 
  Тя не беше като другите момичета, съчетаваше всички нюанси на ежедневието в себе си. Наистина беше много луда, но в красивия смисъл на думата.  Знаеше как да се забавлява, мразеше да вижда хората тъжни,  особено приятелите си,  винаги разсмиваше всички около себе си и бе много безразсъдна, но именно в това беше и чарът ù.  С дълги златни коси, огнени очи и красива усмивка, която винаги се разливаше по лицето ù сякаш бе безкрайният океан. Тя пленяваше момчешките сърца и ги разбиваше на момента, защото не вярваше в любовта - ненавиждаше лигавите чувства, обичаше да се забавлява с някое момче на момента.  Беше водачката, онази "луда" водачка, чийто гръб бе пазен от 4 опасни момичета. Всеизвестна надлъж и шир с това, че раздава справедливост и не се подчинява на никого. Талантът ù да пленява сърцата на хората само с поглед, ах този неин дар, сякаш бе дъщеря на дявола. Да, но този талант повлия и на не когото трябва...
   Той бе наистина такъв - ясно изразени черти на лицето, висок, с поглед като бръснач.  Беше научен да получава всичко наготово - пари, слава, щастие, любов. Да, обичаше да се забавлява, обичаше да играе, но без правила. Външно изглеждаше тих, мил и спокоен, но всъщност не беше такъв. Агресивен, импулсивен и безразсъден, той не позволяваше на никого да пипа неговите "играчки". В този момент той реши тя да стане негова. 
   И двамата бяха много емоционални личности. Тя го омагьосваше и той следеше всяко нейно движение - как тя се усмихва, начинът, по който извива китката на ръката и подпира брадичката си. Начинът, по който се държи - за него именно русокосото момиче бе неземно. Красота, чар, талант и най-вече блясък в онези огнени очи, това го беше пленило. Блясъкът, онова дяволито пламъче, което танцуваше в очите ù - черноокият красавец не можа да устои. Твърдеше, че няма да се влюби в нея, но за съжаление не удържа на обещанието си. Искаше я, онова изгарящо желание разкъсваше сърцето му.
  В същото време дяволитата красавица отказваше да признае, че е влюбена. Не искаше, не трябваше да се влюбва, но нали знаете, сърцето само избира в кого да се влюби.
  Играта им беше наистина опасна и всички страдаха от техните отношения. Те не си говориха, не общуваха изобщо, само един поглед им беше достатъчен, за да се разберат. Всеки път щом се видеха, те изливаха всичките си чувства един срещу друг и адреналинът скачаше. За съжаление инатът им не ги доведе до никъде.
 Какво е продължението? За него някой друг път...  

© Зи Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • само адреналинът с градуси малко не ми се връзва
    така е по-добре
Propuestas
: ??:??