Нощта, в която крачех към неговата врата с ножа в ръка, нещо ме спря и ме накара да се замисля коя от всички негови постъпки ме накара до това състояние да крача в един през ноща към неговата врата.
Беше петък, явно се беше прибрал от града, в който учи. Може би беше довел и неговата приятелка, с която ходят от близо два месеца.
Ревността, тя ме накара до всичко това.
Не бях го виждала от близо 4 месеца, но чувствата не се бяха променили в мен, макар и той упорито да ги отблъскваше. Всеки трябваше да продължи по-пътя си, но аз не можех, за мен това не беше края. Трябваше да си отмъстя. Той беше разбил сърцето ми на милиони парченца, милиони пъти.
Бях свикнала да получавам всичко, което желая с изключение на момчетата. Те бяха нещо недостижимо за мен, а той беше първия, който желаех така страстно, така силно и първия, който разби сърцето ми и който не отвърна на чувствата ми. Бях готова на всичко, но той дори и не искаше да разбере това.
Сега тя докосва устните му, тя го предразполага, ...