Опасна ревност (1 част)

 Нощта, в която крачех към неговата врата с ножа в ръка, нещо ме спря и ме накара да се замисля коя от всички негови постъпки ме накара до това състояние да крача в един през ноща към неговата врата.

Беше петък, явно се беше прибрал от града, в който учи. Може би беше довел и неговата приятелка, с която ходят от близо два месеца.

Ревността, тя ме накара до всичко това.

Не бях го виждала от близо 4 месеца, но чувствата не се бяха променили в мен, макар и той  упорито да ги отблъскваше. Всеки трябваше да продължи по-пътя си, но аз не можех, за мен това не беше края. Трябваше да си отмъстя. Той беше разбил сърцето ми на милиони парченца, милиони пъти.

Бях свикнала да получавам всичко, което желая с изключение на момчетата. Те бяха нещо недостижимо за мен, а той беше първия, който желаех така страстно, така силно и първия, който разби сърцето ми и който не отвърна на чувствата ми. Бях готова на всичко, но той дори и не искаше да разбере това.

Сега тя докосва устните му, тя го предразполага, тя кара го да се чувства като у дома.

С един замах направи всичко това, той е неин. Може би нейната красота в очите му, не зная, аз не вждам това. 

Аз, аз бях някой, който той познаваше, аз съм затворена страница за него сега. Той използва един едниствен бутон и ме премахна от живота си просто така, но аз няма да забравя това...

Ще се върна и ще си отмъстя за болката в моето сърце. Не мога да я забравя.

Вървях из тъмницата, гледайки за къщата му с часове, докато не се чу щум от тълпа хора, който вървяха в групичка. Това беше той. Вървеше весело с приятелката му под ръка и приятелите му. Бяха около седем, осем, изпратиха го. Той се прибра с неговата приятелка и аз най-накря видях неговата къща. Пресякох улицата и се доближих до къщата му. Тя беше ниска на едни етаж с малка градинка отпред и чешма. Доближих се до прозореца му, всичко се виждше много добре. Прозорецът беше на хола, но вратата беше отворена и отсреща беше неговата стая. Те влязоха в стаята му и започнаха да се приготвят да лягат, докато тя не му скочи и не започна да съблича дрехите му. Аз стоях, просто наблюдавах, докато тя не видя лицето ми. Скрих се бързо, но тя го изпрати да провери. 

Той не ме видя, бях се скрила добре, прибра се.

Легнаха си, бяха само те в къщата. 

А аз очаквах този момент от дълго време...