Отвори жената на Бил, Шийла Колинс. На дребното ѝ личице веднага грейна майчинска радост:
- Ал! Какво правиш, моето момче, откога не си идвал? Влизай, влизай! Как са Тони и Нора? Ами Лили и тя как е, какво прави моята Лили?
Алвин не беше казвал на Шийла нищичко за раздялата си с Лилиън. Знаеше, че добрата женица ужасно щеше да се разстрои.
- Всички са много добре, Шей - каза той. - Децата растат. Тук ли е Бил?
- Тук е ами, къде да е? Седи си в хола и пие бира пред телевизора.
- Нали ще ни оставиш да поговорим насаме? Футбол и пак футбол.
- Че кога не съм го правила? Ех, тези мъже, все футбол. Ах, този футбол, ах този джаз! - Шийла се засмя добродушно и се отправи към другата стая. - Защо пък не? Тъкмо ще отида да послушам малко джаз.
Алвин категорично отказа светлото експортно пиво1, което Бил Колинс му предложи. Той започна с планирания фронтален натиск:
- Бил, аз трябва да бъда титуляр в полуфинала. Това е мачът на годината за нас и ти просто нямаш друг играч с моя опит за такава нап ...