21 oct 2009, 15:47

Орелът

945 0 1
1 мин за четене

Събрали се представители на целия пернат свят - да порицаят орела.

Отправили забележки за поведението му. Не трябвало да напада животните и, в никакъв случай, пернатите. Трябвало да стане добър, благ, хрисим, а не свиреп и жесток като сега. Вече никой да не плаши децата си с него.

Засрамен, орелът обещал да се промени. И... наистина се променил. Започнал да се храни с плодове, разни треви и най-много с някое червейче. Но започнал да се изморява от по-дълго летене. Перата му започнали да падат. Започнал да чува:

- Не се страхувайте. Това е орелът. Това орел ли е или кокошка?

Когато чул последното, не издържал и отишъл при леля Сова за съвет. Изслушала го мъдрата птица и го посъветвала:

- Ти си орел. И трябва като орел да живееш. Да се страхуват от теб, да се крият, а ти да ги дебнеш от високо. Никой не трябва да застава срещу природата. Тя е мъдра майка. Направила е всичко, както трябва да е. А сега лети! Лети високо! Ти си орел - горда птица. Всички трябва да те уважават и почитат. Лети, лети...

Оттогава до днес всички уважават орела и... май се страхуват от него.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Харита Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...