21.10.2009 г., 15:47

Орелът

946 0 1
1 мин за четене

Събрали се представители на целия пернат свят - да порицаят орела.

Отправили забележки за поведението му. Не трябвало да напада животните и, в никакъв случай, пернатите. Трябвало да стане добър, благ, хрисим, а не свиреп и жесток като сега. Вече никой да не плаши децата си с него.

Засрамен, орелът обещал да се промени. И... наистина се променил. Започнал да се храни с плодове, разни треви и най-много с някое червейче. Но започнал да се изморява от по-дълго летене. Перата му започнали да падат. Започнал да чува:

- Не се страхувайте. Това е орелът. Това орел ли е или кокошка?

Когато чул последното, не издържал и отишъл при леля Сова за съвет. Изслушала го мъдрата птица и го посъветвала:

- Ти си орел. И трябва като орел да живееш. Да се страхуват от теб, да се крият, а ти да ги дебнеш от високо. Никой не трябва да застава срещу природата. Тя е мъдра майка. Направила е всичко, както трябва да е. А сега лети! Лети високо! Ти си орел - горда птица. Всички трябва да те уважават и почитат. Лети, лети...

Оттогава до днес всички уважават орела и... май се страхуват от него.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Харита Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...