В бара беше шумно. От тълпата около мен се различаваха откъслечни гласове и музиката свиреше от една тонколона, разположена точно срещу мен. Не казвам, че шумът бе неприятен. Нали затова бях дошъл в бара - за да съм сред хора. Ей така - да си поприказвам с някой и нещо да се случи. Какво бе това “нещо”, не бях уверен. В къщи тишината ми действаше подтискащо. Говореше ми се за нещо, ако ще и да бяха пълни нелепости с някой натряскал се глупак.Да си разкажеа истоория с някой. За жалост в този бар нямаше натряскали се глупаци. Беше шарена тълпа, състояща се предимно от млади, проспериращи професионалисти. Дочувах откъслечни разговори за това и онова, което се бе случило на работното място - все разговори, в които не можех да се намеся. Изглеждаше, че на това място нямаше да намеря сродна душа да си поговоря ей така - от сърце.
Бях седнал горе-долу по средата на бара. От ляво две мацки покрити с блестящ грими се правеха, че не виждат чаровните ми усмивких. Отдясно един много едър мъж спеше ...