ІІ.

         Киро Борсата имаше чувството, че е изял цяла шибана пясъчна дюна. Гърлото му беше песъчливо като кариера. Къде, по дяволите, се намираше и каква е тази пустиня, в която беше попаднал? Беше жаден като бедуин, а вода нямаше. Умираше. Тази мисъл мина през съзнанието му като проститутка по площад Пигал. Вятърничаво, неангажиращо и запомнящо се.  Отвори очи. Не знаеше, че са били затворени. Нищо не знаеше, но съзря в далечината бутилка с вода и запълзя към нея с ентусиазма на начинаещ шофьор. Беше близко, но движенията му бяха тромави и некоординирани като на човек, стъпил за пръв път на Луната. Дали пък не се намираше точно на нея? Тръсна глава, за да отхвърли тази мисъл. Това предизвика световъртеж у него и си обеща твърдо да не повтаря повече движението. Съсредоточи цялото си внимание върху бутилката с вода. Мобилизира се и запълзя с последната останала му сила към нея. След минута, която му се стори дълга като час достигна свещения Граал. Сграбчи го като корабокрушенец и отпи дълга животоспасяваща глътка. Течността изгори гърлото му като с напалм. Малко преди да изплюе огнената смес, последната останала по чудо жива сива клетка го информира, че това е ракия. Сърцето му потръпна пред светотатството, което щеше да извърши и той геройски я погълна.   Нито капка алкохол на пода. Това бе принцип към който се придържаше непоколебимо с цялата му налична воля. Вярно. Навремето един учител му разправяше, че принципите са за това, за да се нарушават и той наруши всичките си непоколебимо, но този си остана като жалон, който да му напомня, че в живота все трябва да е останало нещо, което си заслужава усилията и жертвите.

         Погледът му се избистри като планинско езеро и установи, че се намира на пода с бутилка в ръка. Последното не беше нещо ново за него, но близкият контакт с пода на стаята определено му бе дебют.  Нямаше никаква идея защо е сметнал, че твърдата настилка е по–подходяща от леглото за сън. Може би просто е решил да се прави на йога. Спомни си, че един приятел преди време му обясняваше колко  полезна е твърдата постеля за гърба. Това ще да е било. Явно някъде в късна доба е имал намерение да започне здравословен начин на живот. Какви ли не налудничави идеи му идват на човек посред нощ! Това откритие така го зашемети, че удари още една глътка ракия. По–скоро по навик, отколкото поради нужда. Огнената течност се разля в тялото му и го събуди за живот. Почувства прилив на сили. Стана бавно и установи с ужас, че е  неприлично гол ако не брои полата на кръста си.  Такъв културен шок не бе преживявал никога в дългия си живот, който като цяло не бе пример за подражание. Кога ли е станал траверса? До сега не бе подозирал, че има такива наклонности. Беше си пич та дрънка. Нищо мъжко не му бе чуждо, а педерастите мразеше повече от и от жена си.

         „Боже, какво е станало с мен? – промълви ужасено. - Това е някакъв гаден майтап на Аврамов. Само той ще ми е скроил този номер.” Тази мисъл го успокой дотолкова, че намери сили да обърне глава към леглото с чувството, че там можеше да го дебне нещо не до там добронамерено. Чувстваше се като ловец, който не знае какво точно има зад отсрещното дърво.

         Това, което видя така го потресе, че машинално надигна шишето и отпи още една глътка. Тази беше по–дълга и мащабна като обект от национално значение. В леглото му имаше жена. Какво, по дяволите, правеше там? И откъде, мама му стара, се бе взела? Все въпроси, които стояха без отговор и тормозеха заспалото му съзнание като съдия изпълнител длъжник. Ситуацията придоби сюрреалистичен оттенък.   Тази думичка много му харесваше. Не знаеше какво точно значи, но според него подхождаше на ситуацията като бяла рокля на булка. От друга страна, това определено говореше в полза на мъжествеността му. Ако беше мъж щеше просто да вземе пушката и да се гръмне. Изпъчи гордо голите си гърди в стил „знам какво направих миналата вечер” и бавно запристъпва към леглото. От опит знаеше, че, когато забърсва момиче в пияно състояние, то се оказваше малко по–красиво от крокодил.  Това едва ли правеше изключение, но в този момент бе готов да хвърля шапка от кеф. Крокодил, ама момиче, а не някой метросексуален субект.

         Стигна до леглото и плахо я огледа като воайор. След подробния оглед, който направи като следовател на местопрестъпление,  преживя втория шок за деня. Тя беше красавица! Една елегантна и майсторска сплав между Анжелина Джоли и Памела Андерсън. Тази сутрин се случваха само чудеса. Ако го караше така, какъв ли ще бъде краят на деня? Потъна в тази мисъл като камък в река и отново надигна бутилката. Тази глътка бе най–обоснованата и мотивирана. Животът понякога, само понякога, добавя черешката върху тортата.   Той я искаше тази черешка. Тук и сега.  И без това, в повечето случаи стигаше само до тортата, а черешката си оставаше непостижима като трезвеност в полунощ.

         Протегна ръка като отличник, който поднася бележника си към учителката, за да му напише поредната шестица. Отдавна не се бе чувствал толкова жив.

         ІІІ

         Аврамов вдигна пушката плавно и се прицели с прецизността на снайперист в дивото прасе, което си играеше с една шишарка. Движенията на животното бяха отработени и прецизни като на професионален футболист. Приличаше на Марадона, а и беше якичко като него.

         „Егати, ще убия Марадона – каза си Аврамов, гледайки невярващо елегантното боравене с шишарката, което демонстрираше прасето. Премига невярващо с очи, но то си бе там и продължаваше да дриблира като играч от Висшата лига. „Дали пък ракиите снощи не са ми дошли в повече” – зачуди се Аврамов и свали пушката. Не можеше да застреля такъв професионалист. Как после щеше да ходи на стадиона?

         В този момент прасето вдигна глава. Погледна го с укоряващия поглед на жена му и се усмихна подигравателно. Той вдигна пушката с категоричността на смъртна присъда и гръмна. Прасето му се ухили нахално и се скри в храсталака. В ушите му кънтеше смехът на жена му. Скърцащ като пружина на легло. Чуваше го все по–отчетливо. Накрая остана само скърцането на пружината.  Отвори очи и с облекчение разбра, че всичко е било само кошмарен сън.  Скърцането обаче продължаваше. Ощипа се за по–сигурно. Не. Не сънуваше вече. Обърна глава, за да разузнае ситуацията и видя потресаваща гледка, която не бе за хора със слаби сърца. Още повече рано сутрин.

         На другия край на спалната Терсенето се бе възкачил гордо като алпинист покорил Еверест върху някакво девойче.  

„'Бах му мамата! – рече наум Аврамов – Тия па защо са в стаята ми?” Още преди да намери сили да си отговори на този екзистенциален въпрос  в главата му светна червена лампа. Терсенето не трябваше да чука, за да проверят твърдението на Гангстера за осмо чудо на света.

- Я слизай веднага оттам бе, алпинист! – провикна се Аврамов с тон, който би изкарал от равновесие закоравял престъпник. – Какви са тези волности? Днес си на сух режим.

         Терсенето замръзна като войник хванат в издънка. Обърна глава към Аврамов и умолително рече:

- Аааама, дддддругарю Ааааврамов, пппочнах да зззаеквам.

- Браво! Значи е вярно, че си чудо ненагледно. Днес ще го караш така, та да видят и другите, а довечера ще ти осигуря  не една, а две девойки.  Нали така се разбрахме снощи?

- Ттттака.

- Стига си ми титкал като клаксон! Слизай от девойката и се обличай, че лов ни чака днес! – отсече Аврамов с категоричността на македонски войвода.

         Сашо Терсенето се надигна с видимо нежелание и се заоблича. Аврамов погледна момичето. Беше видимо на около осемнадесет години, а невидимо на не повече от шестнадесет. Престъпно младо. Имаше големи бедра и яки ръце като на селянка, която цял живот е държала мотиката. Тази явно предпочиташе да държи други инструменти. Не беше нещо особено, но душевното състояние, в което се намираше Аврамов  го подтикна към размисъл относно това дали да не се възползва от блюдото, което така примамливо се излежаваше под носа му.  Реши, че това е един от редките моменти в живота му, в които трябва да прояви разум и каза:

- А ти, моме, не ми играй полегнала е Тодора, а слагай дрехите и бягай да си играеш с куклите!

- К'ъв си па ти, бе? – изрепчи се момичето по–скоро за авторитет, отколкото от вътрешна убеденост.

- Не ти трябва да знаеш! Взимай си гащичките и бегом при мама!

- Я го гледай па тоя!

- Колко и да ме гледаш, по–хубав няма да стана. Айде, че рано сутрин не обичам да говоря много. Противопоказно ми е.

         Решило, че все пак е запазило зрънце от авторитета си, момичето стана и се облече с бързината и отработените движения на проститутка. Напусна стаята преди Аврамов да е премигне.

- Ей това се вика бързина, Терсене. – отбеляза Аврамов, докато наблюдаваше със спокойствието и безразличието на бей как момчето се бори несръчно с панталоните си.

- Ще трябва да потренираш доста моето момче, за да достигнеш нейната бързина на измъкване от чуждо легло. Ето това трябва да репетираш.

         ІV

         - Значи, миналата година като бях на лов с едни приятели ми се случи егати случката. Още не мога се оправя от нея. – говореше Борката, докато въртеше чаша с уиски в ръка, а Боян, Грег и Гангстера го слушаха внимателно като ученици класната ръководителка.

         Все още бяха в механата. Масата не бе подредена и стилна като в началото. По–скоро имаше такъв вид все едно е преживяла торнадо от шеста степен. Оголените скелети на двете прасенца бяха доказателство за силата на опустошението преминало през нея.  Нашите герои със зачервени лица, замъглени погледи и чаши в ръце приличаха на стар рицарски орден, който осъмваше около кръглата маса след продължили цяла нощ дебати по важен въпрос.

  – На пусия сме значи. – продължи да разказва Борката - Разставили са ме много далече от другите и аз самотен си седя и дебна като граничар. Един час така и нищо. Стана ми скучно и тъкмо надигнах манерката с ракия чувам клони пукат, шумолене, абе нещо се задава. Заебах веднага манерката. Вдигам пушката готов да отстрелям   всичко живо и изведнъж пред мен изкача огромна мечка. Викам си „е сега ти видех сметката!” Стрелям, стрелям, обаче тя жива мама й! Все едно я замервам с шишарки. Хвърлям пушката и почвам да катеря близкото дърво като професионален алпинист. Стигнах върха за отрицателно време. Кога гледам отгоре тя мъртва. Убил съм я значи.  Слизам веднага. Гледам я огромна. Не мога да я влача. Резнах й двата крака и ги метнах на раменете си.

Борката спря. Обърна чашата не екс и се провикна:

- Абе, Гангстер, свърши ми уискито, мама му стара! К'во става? На сухо ли ще ни държиш?

- Споко бе, човече! Стига се дра. Уиски имам, да те удавя. – рече Гангстера. Бръкна под масата, извади нова бутилка. Отвори я и му наля. – Айде, разправяй сега!

- Докъде бях стигнал, че ми се изгуби мисълта?

- Вдигаш краката й на раменете си. – подаде му Боян.

- И като й го вкарах. – отсече Борката гордо.

         Всички избухнаха в смях.

- Е, к'во толкова смешно казах бе, пичове?

- Заеби! Няма значение. – рече Грег – Ти си пиян като талпа.

- Що бе?

- Щото го вкара на мечка.

- И то мъртва. – добави Боян

- Геронтофил.

- Чакайте бе, пичове! Нещо се обърках.

- Майната й на мечката! – отсече Грег и се обърна към оркестъра, който седеше на съседната маса – Бай Цане, я изкарайте оная моята „Защо са ти косе побелели друже” !

- Готово, шефе.

- Абе, ние няма ли да ходим на лов? -  вметна трезво Боян.

- Ще ходим, бе. – успокой го Грег – Ще вземем и оркестъра с нас. Е, това ще е лов.

- Да не сме тръгнали на сватба, бе?

- Едно и също е. – обясни му Грег – И на лов, и на сватба, на някой му вземат мярката. Свири, майсторе, че лов ни чака! Днеска сме тук, утре ни няма. Важното е нещата да се случват, че иначе животът доскучава.

         Бай Цане даде знак и оркестъра засвири.

- На уше искам! – провикна се Грег – Да оглушея от тази музика, че косите ми побеляха от чакането на онази с косата. Свири, бай Цане, да събудим онези спящи красавици горе!

         Оркестърът се нареди ветрилообразно около Грег, а бай Цане приближи цигулката до ухото му.

- Ей, мама му стара! Така искам да си отида – с музика. – провикна се Грег и изпи чашата си на екс, след което я разби в пода. – Животът е хубав, пичове! Да му се насладим като на девственица!

- С девственицата е мъка. – отбеляза Боян.

- И животът е мъка бе, пич, но сладка. Да пием за тази мъка!

         Всички вдигнаха чаши. Чукнаха се. Пиха до дъно и ги разбиха в пода.

-  Нека ловът започне сега. – отсече Грег.