Глава шеста

         І

         Аврамов и Борсата се бяха маскирали в гъстия храсталак с майсторството на войници от спецчастите и чакаха Терсенето да подкара глиганите към тяхната позиция. На него му се падна неблагодарната роля на гончия. Бяха му връчили цяла торба с пиратки, които той трябваше да мята в гората, за да подкара прасетата към тях. Оркестърът бе освободен да се прибира, за да събере сили за вечерния купон.

          Аврамов бе разставил гонката по позициите като Кутузов войските си пред Бородинската битка. Двамата с Борсата държаха едната позиция. На друга се спотайваха като партизани Гангстера и Грег, а Борката и Боян заемаха десния край на периметъра. Всички бяха инструктирани да запалят по една пура, за да не стане грешка в тъмнината и някой по невнимание да заеме местото на нарочения глиган.

- Сега, ако глиганът идва откъм твоята страна, стреляш само ти. – обясняваше Аврамов стратегията на предстоящия лов на Борсата – Ако идва от моята страна, стрелям само аз, а ако се е насочил между нас, стреляме и двамата. Схвана ли правилата?

- Знам ги бе, другарю Аврамов. – с досада се обади Борсата – Да не ми е първи лов това. Мама му стара! Не съм новобранец.

- Не си, но мен от такива професионалисти като теб ме е страх. Новобранците са плашливи и не смеят да се изсекнат без разрешение. Разбирачите объркват нещата, щото все много знаят.

- Споко бе, човече! Отпусни се! Дошли сме да се забавляваме, а не да атакуваме Сталинград. – каза Борсата и дръпна от пурата, за да я разпали. Някъде пред тях в тъмнината затрещяха пиратките. Аврамов бръкна в раницата. Извади бутилка „Белуга”, която геройски бе опазил за този сюблимен момент. Отвъртя капачката и отпи дълга прочувствена глътка.

- Артилерийската подготовка започна. – съобщи той и подаде шишето на Борсата – Удари един гълток преди атаката, както си му е обичая!

   Борсата въздъхна, сякаш го караха да прекопае два декара нива и отпи бодряшка глътка. Върна бутилката и каза:

- Ти вярно взимаш нещата прекалено на сериозно. Не сме на война, другарю Аврамов. Най-обикновен лов.

- В този живот, моето момче, към всяко нещо трябва да тръгваш като на война. Така се печелят малките битки. Запомни го от батко си. Безплатен съвет от мен.

   Нещо изшумоля в храстите пред тях. Двамата моментално прекратиха дебатите и впериха напрегнати погледи в тъмнината.  Внезапно на три метра встрани от Борсата изникна бягащ глиган, който летеше с бързината на болид от Формула 1. Борсата вдигна бързо пушката и стреля, без да се цели. Нямаше време за това. Прасето не забави ход, а изчезна в мрака внезапно, така, както се бе появило.

- Мамка му! – изпсува Борсата – Не можах даже да го одраскам. Тук е тъмно като в задника на дявол. Въобще нямам идея как ще уцелим нещо. Трябваше да гръмна вчера сутринта онзи глиган, жена ми, за да ми спори ловът.

- Спокойно. Чакай да ми дойде на моята мушка, за да ти покажа как се правят тези работи. На крива ракета космосът ù пречи. Нали знаеш?

- Знам, знам. Ще те видя теб какви ще ги надробиш, като се пишеш такъв майстор? Нали те видяхме в сръбско, как вместо кокошката го отнесе прасето.

- Аз се целех в прасето бе, ахмак. Ударих го уж по погрешка. Как да му кажа иначе на човека. „Абе може ли да отстрелям прасето ти, че сме тръгнали на лов. Не върви някак си. Трябваше да го забаламосам човечеца.

- Да бе, да! Вярвам ти като съдия на адвокат. Тия ги разправяй на шапката ми, ама и тя няма да ти повярва.

  Песента „Комбат” на „Любэ” сложи внезапен край на спора им.

- Кой се е разпял сега? Мамка му! – извика Борсата – Нали освободихме музикантите?

- Това е телефон бе, пич.

- Мамка му! Май е моят. Кой се е раззвънял сега.

  Борсата бръкна в джоба. Извади телефона и погледна дисплея.

- Те ти булка Спасов ден! За вълка говорим, а той в кошарата. Моят личен домашен глиган - жената. – обяви той. – Какво, мамка му, се е присетила сега?  Сигурно е изгоряла някоя крушка и няма кой да ù я смени.

   Преди да успее да натисне копчето, в мрака се чуха няколко гърмежа.

- Ето. Хората трепят глигани, а аз ще си говоря с тях.

Той натисна ядно копчето и каза:

- Кажи какъв е проблема и бързо, че съм на лов!

- Разделям се с теб. Ще подам молба за развод. Да знаеш. Реших го вече. Това не може да продължава така повече! – чу той гласа ù в слушалката.

- Е, сега ли точно намери да ми го кажеш? – простена с досада Борсата.

В този момент към тях се устреми от тъмното огромен глиган.

- Егати глигана! – извика Борсата.

- А, и ще ме обиждаш значи. – извика жена му. – Простак.

Борсата захвърли телефона. Вдигна пушката с бързината на наемен убиец и стреля два пъти един след друг. След него стреля и Аврамов. Животното се олюля, но не спря. Продължи с по–бавно темпо да бяга и след малко се изгуби в храсталака.

- Този вече го ударихме. – констатира безпристрастно като съдия Аврамов – Няма да стигне далече. Трябва да го потърсим.

- Така е. Знам си аз, че жената е на слука.

- За какво те търси по никое време?

- Иска развод. Представяш ли си? И то по нощите. Изгря слънце и на моята улица, другарю Аврамов. Замирисва ми на 9 септември. Ще слизам от Балкана и ще целувам знамето на свободата.  И за подарък - глиган. Понякога животът те изненадва толкова приятно, че в първия момент не разбираш какво се е случило, но аз съм от стара овца яре и веднага схванах значимостта на този житейски подарък. Да живее ловът! Той ще ни направи свободни. Я дай от онази блага водка, дето я криеш така старателно! Това заслужава да се полее.

- Щастливец си ти. – рече завистливо Аврамов. Бръкна в раницата и извади водката. – За свободата.

  Отпи и я подаде на Борсата, който побърза да последва примера му.

- Хей, живот, здравей, здравей! – извика с пълно гърло Борсата и надигна отново бутилката.

   Известно време пиха мълчаливо, като си подаваха бутилката с плавни и добре отработени движения на професионални сервитьори.

   Борсата си представяше как влиза в рая на разведените мъже, в който жените бяха много и различни за всяка вечер. Аврамов се питаше кога ще напусне ада на брака и не е ли крайно време да престане да влачи брачния хомот с безсмисления инат на Сизиф.  Какъв е смисълът да търкаляш камъка, когато той винаги се връща в изходно положение. В някой хубав ден силите ти просто ще свършат и камъкът ще те затисне като надгробна плоча и тъжен епитаф на безсмислието. Май смисълът на всичко е точно в безсмислието му. И какво от това? Какво го топли него, че животът е абстрактна картина, която само авторът си разбира?  По–важното е, че той не я разбираше, макар и да кимаше разбиращо с глава като всички други зяпачи. Егати импресионизмът! Добре дошъл в моя свят!

  Извади все така замислен бутилката и отпи дълга, премесена с философска тъга, глътка.

- Мамка му и живот! – простена и подаде шишето на Борсата.

Той го пое възторжено като малко дете нова играчка и отпи за първи път като свободен човек. Чувството бе неописуемо и леко трансцедентално. „Разводът е проста дума – помисли си той – но удря в земята като сумист всички сложни думи, които зная. Те не носят такъв освобождаващ душата заряд.”  Тази мисъл му хареса и се поздрави за този умствен проблясък. Нека го бъзикат те за Румънските народни приказки, но може би в него дълбоко се спотайваше нереализиран философ. Нищо, имаше време да се реализира. И много жени щяха да станат свидетели на това чудо на природата. От какавида щеше да стане волна пеперуда.

- Да вървим, да го видим този глиган къде е положил морна глава! – каза Аврамов като отърси глава от тежките мисли, които го налегнаха.

   Учудващо, но понякога разводът на приятел е катализатор на мисли относно това „защо аз не се развеждам” и за смисъла на живота като цяло. „Странна работа” – каза си Аврамов. – „Това ще вземе да ме докара до философските дълбини на Грег или до четвърти километър. Едно от двете ще е със сигурност и лошото е, че не знам кое е за предпочитане.”

    Тръгнаха бавно в лепкавата тъмнина в посоката, в която бе изчезнал глиганът. Борсата вървеше бодро като човек, току-що стоварил огромен товар от плещите си. Аврамов тътреше крака след него, сякаш бе поел този товар. Бяха забравили да вземат фенери и вървяха по–скоро по интуиция, защото в непрогледния мрак почти нищо не се виждаше. Бяха минали стотина метра, когато изведнъж Борсата изчезна, като препинателен знак в съчинение на ученик. Аврамов учудено взе да върти глава на всички посоки, но не го виждаше никъде наоколо.

 - Борса, къде изчезна бе, човек? – извика той.

- Аааврамов, помагай! Мама му стара. Паднал съм в нещо мокро и лепкаво. Потъвам, човече.

    Гласът му идваше някъде от дясната страна на Аврамов. Той се обърна натам, но продължаваше да не го вижда.

- Въобще не те виждам, бате. – съобщи му лошата новина той. – Къде на майната си потъна?

- Ако знам, ще ти кажа, мамка му. Трябва да съм близо до теб, но внимавай и ти да не се озовеш при мен, че тогава го загазихме.

   Аврамов трескаво взе да мисли какво да предприеме. Молотов, проблесна в съзнанието му. Коктейл Молотов. Имаше водка и можеше да го направи за секунди, но пък водката бе „Белуга” – най–добрата. Трябваше ли да отиде зян за тоя, дето духа?

- Мога да направя две молотовки от водката, Борса. – викна той – Сигурен ли си, че положението е неспасяемо?

- Потъвам, човече. В някаква лепкава кал. По–неспасяемо от това - здраве му кажи. Меткай бутилките!

- Абе, не знам. Водка е това все пак. Така да я съсипем. – продължи да го дразни Аврамов. – Голяма загуба ще е.

- Майната ù на водката! Давя се бе, пич. Ще ти купя цяла каса после.

- Сигурен ли си? – продължи да издевателства Аврамов. – Да не размислиш като те измъкна?

- Няма бе, пич. Ти само ме измъкни и ще те удавя в „Белуга".

- Добре. Да знаеш, голяма жертва правя.

Аврамов скъса единия ръкав на ризата си. Разпра го на две и сложи по един парцал във всяка бутилка.

- Виж сега. Ще хвърля бутилките на десетина метра в твоята посока. Виж каква е обстановката като осветят терена и се измъквай.

- Дадено.

- И после ще ми казваш, че това не било война. Война си е отвсякъде, Борса, и коктейл Молотов влезе в употреба.

- Война е, мамка му! Няма да споря повече с теб.

- Браво! Така те искам. Слушай батко си като ти говори!

Аврамов запали парцала на първата бутилка. Изчака го да се разгори и я хвърли. Тя тупна на десетина метра от него и след миг се възпламени. Мракът отстъпи уплашено и след като очите му привикаха с ослепителната светлина, Аврамов забеляза Борсата, потънал до раменете в зеленикаво блато. Две диви патици заплуваха на два метра от него, бързо като участници в Олимпиада.

- Оооо, кални бани си правим за здраве, а?  - рече Аврамов – Само дето съсипах водката без причина, а нашият води здравословен начин на живот. Това да не ти е Спа център бе, пич?

- Забавлявай се ти, ама аз потъвам бавно. À мръдна, à съм се потопил под водата. И това точно преди развода. Тази моята ме е проклела, да знаеш.

- Спокойно, ще те извадим, бате! Само търпение му е майката. Трябва да преценя обстановката.

- Преценявай я по–бързо, защото след малко няма да има какво да преценяваш.

  След кратък размисъл Аврамов каза:

- Добре. Виж сега какъв е планът. Ще стрелям по патиците така, че да тръгнат към теб. Хващаш се за тях и те те измъкват.

- Ти луд ли си бе, пич? Ами ако ме уцелиш?

- Няма друг начин, бате! Това е. Като си такъв специалист, предложи ти нещо!

- Добре де. – каза след малко Борсата – Все тая е от какво ще умра. От удавяне или от патрон. Майната му! Стреляй!

   Аврамов се прицели и стреля. Сачмите удариха водата зад патиците и те заплуваха уплашено към Борсата. Следващият изстрел ги стимулира допълнително и те вече бяха до давещия се.  Той успя да ги сграбчи. Известно време стояха на едно място, но допълнителен изстрел качи адреналина на всички участници в драмата и те се насочиха бавно към брега, сред перушина и псувни.