Всъщност, венчавката в църквата започна с два часа закъснение. В нощта срещу голямото събитие, отчето, порядъчно почерпен, се прибирал към дома, за да се гмурне в необятните дебри и телесни гънки на баба попадия. Пътьом бил пресрещнат от двама наркомани, които с джобно ножче решили да поискат от стареца малка парична помощ. Отчето не загубил присъствие на Светаго Духа и извадил законно притежаван 850 грамов... сребърен кръст и с него решил възникналия финансовия спор в своя полза.

Привлечен от глъчката, полицейски патрул прибрал насинените младежи и буйстващия

Божи наместник. В управлението дядото собственоръчно разжалвал един сержант, а колегата му ухапал по ръката...

Следващите няколко часа били мъчителни за останалите задържани в килията. Попът анатемосвал всички до девето коляно, ревал като убодена мечка, яростта му преминавала  ту във възрожденски патос, ту в молитви към Началника и накрая  нервите на съкилийниците му не издържали. Поредното изпълнение на „Боят настана”, било прекъснато не от бурни аплодисменти, а от няколко крошета. На сутринта, когато отидохме да видим нашия човек, лицето му беше синьо-червено, досущ като екипа на „Барселона”.

Всеизвестно е, че „блага сума железни врати отваря”, та срещу 200 лв., извадихме отчето от ареста, за да го приведем в приличен вид за предстоящата церемония. Мъжът в черно беше доста ожаднял от бурната нощ. Така яко смукна направо от чешмата, че стъклото на водомера хлътна. После се пльосна върху мокета и заспа сладко-сладко, сякаш току-що беше избран за  Вселенски патриарх..

Обаче изненадите, съпътстващи  една обикновена българска сватба, не свършваха дотук...

Заварихме младоженката да хлипа неудържимо и да оплаква злощастната си участ. Приятелки се опитваха да я успокоят, явно бяха прекалили с успокоителните и те, защото две бутилки водка, търкалящи се по пода, издаваха колко мъчителна е била процедурата.

Поводът за тази сърцераздирателна спиртна драма, се оказа липсата на жениха. Поразгорещил се на ергенското си парти дотолкова, та в малките часове на нощта, отпрашил в неизвестна посока, с две хубави момичета и булченската лимузина, както си е приготвена – с украсата от ленти, финтифлюшки и кукла, която казва „мама”, курдисана на предния капак.

Разбира се, пътят на една такава феерична машина не остава незабелязан дори в тъмното и съвсем скоро бдителни хора ни съобщиха за забелязан такъв автомобил в района на увеселителен комплекс със съмнителна репутация, на има-няма 40 км от епицентъра на предстоящия сватбен апокалипсис...

Бъдещата булка категорично отказа да остане и да продължи лечението на внезапната си депресия в компанията на верните си и не дотам сигурни в артикулацията си приятелки и скочи в пилотния автомобил от импровизираната потеря от 5 лимузини и тъй - с Божията благословия, полетяхме към въпросния хотелски комплекс.

Тук отварям една скоба. Преди да кажа какво се случи след отварянето на вратата на стаята, където беше  женихът, само ще отбележа колко ловка и решителна се оказа булката. Влизането ù беше впечатляващо – досущ като това на нахлуването на отряда за борба с тероризма при освобождаване на заложници от сграда...

Женихът беше извлечен изпод завивките и проснат на пода по лице с извити зад гърба ръце, а две напълно голи руси създания излетяха с писъци навън под дюдюканията на компанията, придружаващата бъдещата (дали?) съпруга.

Тактично изчакахме навън бурята да утихне и двамата да се разберат на четири очи. Държа да отбележа колко силно бях поразен от приликата между цвета на лицето на свещеника, за когото говорих в началото, и това на младоженеца след излизането на последния от хотелската стая...

След няколко спирания по пътя, за доизясняване на отношенията между двамата влюбени, имах чувството, че за един ден съм изгледал всички филми на Брус Лий, в побългарен вариант, нещо като сюжет за екшън сериал – „Заздравена любов”.

Прибрахме се в дома на жениха, където най-добрите гримьори се заеха да заличат последствията от „снимачния ден”, оставили болезнен отпечатък върху лицето му. Булката междувременно отиде да продължи лечението на депресията си, пак в компанията на същите зле артикулиращи приятелки. Явно водката оказва положително въздействие върху хората.

По обед, цялата рода, в по-голямата си част почерпена качествено и с подобаващо настроение, акостира подобно на Непобедима армада от скъпи коли пред блока на бъдещата невеста.

Оркестър, с неизяснена етническа принадлежност, вкара допълнителна доза ориенталска подправка към целия тюрлю гювеч от сватбари, роднини и случайни сеирджии. Един ром с мечка наобиколи с надеждата да получи няколко монети от екзалтираното множество, но беше прогонен с шутове от добре облечени яки момчета, пазещи чинно скъпите возила. Само да отбележа също, че и мечката отнесе няколко яки ритника...

Хората, свирещи неизвестен стил музика, заедно с избраните да вземат булката от апартамента, започнаха да пъплят нагоре по стълбите към мястото на сблъсъка. Някой посочи вратата, пред която всички спряха. Данданията се усили дотолкова така, щото беше в състояние да  прогони и най-оптимистично настроените любители на кларинета.

След поредица от позвънявания и думкане, предвид факта, че никой не излезе да отвори на шумната тайфа, две подпийнали яки момчета удариха едно рамо на паянтовата иначе вратица и тя поддаде под общата им маса от над 240 кг. Тук обаче, отварям още една скоба, за да кажа: „Получи се малка грешка, извинете!”.

Оказа се, в ентусиазма си или под въздействието на алкохола (все си мисля, че е първото), сватбарите са сбъркали входа. Така, вместо булка, тръпнеща в очакване, шумната компания нахлу в спалнята на нищо неподозираща двойка прелюбодействащи съседи. От етични съображения затварям скобата...

Ще спестя също да говоря и: за боя пред блока, който възникна след спор за място в най-скъпата лимузина; за скандала в ритуалната зала, пламнал в момента, когато женихът отказа да каже „Да” от първия път и се наложи церемонията да прекъсне за заснемане на нови бойни сцени от сериала, дето го  споменах по-горе; за ексцесиите при подписването на църковния брак, където попът се опита да целуне невестата преди жениха и за капак – излагацията в ресторанта, при която кръстникът беше подканен „да танцува с кокошка” и той, бидейки мъртвопиян, схвана това като предложение да покани на танц сестрата на булката...

Ще завърша само с известното от народните приказки заключение „И три дни ядоха, пиха и се веселиха до насита!”. На мен лично, най-много ми хареса ритуала, когато младоженката трябваше да хвърли букета и тя го метна назад... заедно с вазата. Не ми се обяснява защо трябваше да идва линейка.  Явно водката оказва положително въздействие върху хората.

Кирил Палачоров, 04.12.2010, Бургас