ОСТАНЕТЕ СИ СЛЪНЧИЦА
Мен много трудно може някой да ме изкара от нас. Майка ми обаче знае паролата: - Идвай, имам хубава ракийка! - и аз тичам като за световно. Пиеме, ядеме, танцуваме с нейните приятелки и е време да си тръгвам. Групата ми маха от балкона... Обичам да идвам тук, където съм израстнала, където винаги се чуствам малка, където тревата мирише различно - на моето детство.
Вървя по алеята покрай блока и виждам, че срещу мен върви някакъв мъж. Навеждам глава и си мисля - дано да е непознат, защото ако е съсед, като го заговоря и му замириша на ракийка със салатка едва ли ще ме помисли за романтичка. По-скоро за алкохоличка. Приближавам и все пак, нали съм любознателна, поглеждам. Мъж, около седемдесетте, с невероятно красиви сини очи. Забавям ход.
Вървя и си мисля - този мъж е бил на младини невероятен красавец. Обичал е, обичали са го. Връщам още години назад. Той е бил нечие малко бебче. Той е бил слънчицето на мама. Децата носят радост, карат ни да се усмихнем в забързания ден. Защо? Какво се случва, къде изчезват тези малки слънчица, тези звездички?
На този мъж в трамвая ще му кажем - ей, дрътляк! Простак такъв! А той е бил нечие слънчице. И ние сме били - нали? А той ме изгледа с красивите си очи не като старец. И продължих да си мисля. Кожата ни остарява, а душата винаги ще е жадна за топла дума. Душата може и да остане млада, въпреки бръчките. Защо трябва да я нараняваме?
Приближавам го и му се усмихвам. И той ми се усмихва. Вече не вървя към нас, а направо летя. Накарах майка и приятелките й да се чустват неприлично млади. Да танцуват до полуда. Накарах този мъж да се усмихне. Дали пък не ме е помислил за луда? Дали не трябва да спра да пия? О, не! Днес е празник! Ще поканя гости и за да не мия чаши, ще раздам на всеки по бутилка хубаво чурвено винце. Идейно е! И без това си уволних прислужницата, защото съм безпарична напоследък, но сърце да е широко!
Хубав празник на всички и много любов!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados
