14.02.2007 г., 8:57

ОСТАНЕТЕ СИ СЛЪНЧИЦА

1.2K 0 8
1 мин за четене

  Мен много трудно може някой да ме изкара от нас. Майка ми обаче знае паролата: - Идвай, имам хубава ракийка! - и аз тичам като за световно. Пиеме, ядеме, танцуваме с нейните приятелки и е време да си тръгвам. Групата ми маха от балкона... Обичам да идвам тук, където съм израстнала, където винаги се чуствам малка, където тревата мирише различно - на моето детство.

  Вървя по алеята покрай блока и виждам, че срещу мен върви някакъв мъж. Навеждам глава и си мисля - дано да е непознат, защото ако е съсед, като го заговоря и му замириша на ракийка със салатка едва ли ще ме помисли за романтичка. По-скоро за алкохоличка. Приближавам и все пак, нали съм любознателна, поглеждам. Мъж, около седемдесетте, с невероятно красиви сини очи. Забавям ход.

  Вървя и си мисля - този мъж е бил на младини невероятен красавец. Обичал е, обичали са го. Връщам още години назад. Той е бил нечие малко бебче. Той е бил слънчицето на мама. Децата носят радост, карат ни да се усмихнем в забързания ден. Защо? Какво се случва, къде изчезват тези малки слънчица, тези звездички?

  На този мъж в трамвая ще му кажем - ей, дрътляк! Простак такъв! А той е бил нечие слънчице. И ние сме били - нали? А той ме изгледа с красивите си очи не като старец. И продължих да си мисля. Кожата ни остарява, а душата винаги ще е жадна за топла дума. Душата може и да остане млада, въпреки бръчките. Защо трябва да я нараняваме?

  Приближавам го и му се усмихвам. И той ми се усмихва. Вече не вървя към нас, а направо летя. Накарах майка и приятелките й да се чустват неприлично млади. Да танцуват до полуда. Накарах този мъж да се усмихне. Дали пък не ме е помислил за луда? Дали не трябва да спра да пия? О, не!  Днес е празник! Ще поканя гости и за да не мия чаши, ще раздам на всеки по бутилка хубаво чурвено винце. Идейно е!  И без това си уволних прислужницата, защото съм безпарична напоследък, но сърце да е широко!

  Хубав празник на всички и много любов!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Лажова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...