14.02.2007 г., 8:57

ОСТАНЕТЕ СИ СЛЪНЧИЦА

1.2K 0 8
1 мин за четене

  Мен много трудно може някой да ме изкара от нас. Майка ми обаче знае паролата: - Идвай, имам хубава ракийка! - и аз тичам като за световно. Пиеме, ядеме, танцуваме с нейните приятелки и е време да си тръгвам. Групата ми маха от балкона... Обичам да идвам тук, където съм израстнала, където винаги се чуствам малка, където тревата мирише различно - на моето детство.

  Вървя по алеята покрай блока и виждам, че срещу мен върви някакъв мъж. Навеждам глава и си мисля - дано да е непознат, защото ако е съсед, като го заговоря и му замириша на ракийка със салатка едва ли ще ме помисли за романтичка. По-скоро за алкохоличка. Приближавам и все пак, нали съм любознателна, поглеждам. Мъж, около седемдесетте, с невероятно красиви сини очи. Забавям ход.

  Вървя и си мисля - този мъж е бил на младини невероятен красавец. Обичал е, обичали са го. Връщам още години назад. Той е бил нечие малко бебче. Той е бил слънчицето на мама. Децата носят радост, карат ни да се усмихнем в забързания ден. Защо? Какво се случва, къде изчезват тези малки слънчица, тези звездички?

  На този мъж в трамвая ще му кажем - ей, дрътляк! Простак такъв! А той е бил нечие слънчице. И ние сме били - нали? А той ме изгледа с красивите си очи не като старец. И продължих да си мисля. Кожата ни остарява, а душата винаги ще е жадна за топла дума. Душата може и да остане млада, въпреки бръчките. Защо трябва да я нараняваме?

  Приближавам го и му се усмихвам. И той ми се усмихва. Вече не вървя към нас, а направо летя. Накарах майка и приятелките й да се чустват неприлично млади. Да танцуват до полуда. Накарах този мъж да се усмихне. Дали пък не ме е помислил за луда? Дали не трябва да спра да пия? О, не!  Днес е празник! Ще поканя гости и за да не мия чаши, ще раздам на всеки по бутилка хубаво чурвено винце. Идейно е!  И без това си уволних прислужницата, защото съм безпарична напоследък, но сърце да е широко!

  Хубав празник на всички и много любов!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Лажова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...