14 февр. 2007 г., 08:57

ОСТАНЕТЕ СИ СЛЪНЧИЦА

1.2K 0 8
1 мин за четене

  Мен много трудно може някой да ме изкара от нас. Майка ми обаче знае паролата: - Идвай, имам хубава ракийка! - и аз тичам като за световно. Пиеме, ядеме, танцуваме с нейните приятелки и е време да си тръгвам. Групата ми маха от балкона... Обичам да идвам тук, където съм израстнала, където винаги се чуствам малка, където тревата мирише различно - на моето детство.

  Вървя по алеята покрай блока и виждам, че срещу мен върви някакъв мъж. Навеждам глава и си мисля - дано да е непознат, защото ако е съсед, като го заговоря и му замириша на ракийка със салатка едва ли ще ме помисли за романтичка. По-скоро за алкохоличка. Приближавам и все пак, нали съм любознателна, поглеждам. Мъж, около седемдесетте, с невероятно красиви сини очи. Забавям ход.

  Вървя и си мисля - този мъж е бил на младини невероятен красавец. Обичал е, обичали са го. Връщам още години назад. Той е бил нечие малко бебче. Той е бил слънчицето на мама. Децата носят радост, карат ни да се усмихнем в забързания ден. Защо? Какво се случва, къде изчезват тези малки слънчица, тези звездички?

  На този мъж в трамвая ще му кажем - ей, дрътляк! Простак такъв! А той е бил нечие слънчице. И ние сме били - нали? А той ме изгледа с красивите си очи не като старец. И продължих да си мисля. Кожата ни остарява, а душата винаги ще е жадна за топла дума. Душата може и да остане млада, въпреки бръчките. Защо трябва да я нараняваме?

  Приближавам го и му се усмихвам. И той ми се усмихва. Вече не вървя към нас, а направо летя. Накарах майка и приятелките й да се чустват неприлично млади. Да танцуват до полуда. Накарах този мъж да се усмихне. Дали пък не ме е помислил за луда? Дали не трябва да спра да пия? О, не!  Днес е празник! Ще поканя гости и за да не мия чаши, ще раздам на всеки по бутилка хубаво чурвено винце. Идейно е!  И без това си уволних прислужницата, защото съм безпарична напоследък, но сърце да е широко!

  Хубав празник на всички и много любов!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Лажова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...