Тази сутрин се събудих и изведнъж се почувствах отчаяна и самотна. Не бях доволна от живота си досега. Работех в тази фирма вече шест години и никога не бях взимала отпуск - време само за мен. Тази сутрин се събудих с една мисъл в главата си и най-интересното бе, че не знаех откъде бе дошла тази мисъл и това решение, но не можех да я скрия или заглуша гласа в главата си. Помислих си единствено, че полудявам, точно както моята майка бе предрекла преди няколко години. Тя казваше, че съм на 25, а се държа като 17 годишна и истината бе, че до тази сутрин се стараех да бъда възрастен човек. Сега обаче се чувствах толкова щастлива и жива сякаш отново бях на 8 годинки. Бях точно като някоя хлапачка - нетърпелива да осъществи мечтите си, независимо от всичко и без значение каква цена трябваше да платя.
А мечтата ми бе точно толкова детска, колкото мечтите на 8 годишните хлапета. Почувствах нуждата да отида на красив остров и да прекарам няколко прекрасни дни там. Не мислех нито за парите, нито ...