По принцип... той беше винаги усмихнат. Сякаш някак замечтан, с един отнесен, но все пак съсредоточен върху своя обект, влюбен поглед. Но винаги усмихнат.
Освен когато ме целуваше.
Движейки устните си по моите, обливащ ме с топлия си дъх, винаги усещах устните му по-стиснати от обикновено. Имаше натиск, мъничко напрежение, но все пак беше толкова нежен и внимателен. За разлика от него, аз винаги се усмихвах, докато се целувахме. Отстрани вероятно можеше да се види контрастът между израженията ни, но все пак се знаеше едно - и двамата изпитвахме едно и също. А лицето му след като приключи целувката? Неописуемо красиво.
И усмихнато...

11.05.2010г.