От деня - 28.
Имам един познат даскал – абсолютен реалистичен скептик. И ми казва веднъж: „Утре ще се срещнем в кафенето, ако не се видим на някой стълб“…
А негова колежка се възмутила от безотговорното му отношение към смъртта. Що казал, че не иска некролози, нито посетители. Човек се появява сам сред няколко, толкова и стигат, за да го отпратят…
- Ще дойда нарочно на погребението ти – рекла тя.
Пък той отвърнал:
- Не ми пука! Няма ще стана да те посрещна, камо ли даже да те погледна…
хххх
А е добре да се живее щастливо – като малките деца. Слагаш пръстчета пред очите, никого не виждаш – значи и теб не виждат. Всичко е наред, в твоя свят си, където не може да проникне гадната реалност… Щастливец!
хххх
Сетих се за една позната. Любителка на книгите. Купуваше си и никому не даваше от тях. Логиката й беше желязна: „Аз си купих книга, той си купил салам. Изял го и сега иска и книгата. Не! Направили сме си избора и всеки да си носи последствията…“
хххх
Улицата. Един циганин – цветно записано на физиономията му, вика на друг подобен: „Пусни малко музика“. Оня пита „Циганска ли?“. Първият отговаря: „Не, народна…“
Ха сега, де… Не харесват циганските маанета и чалги? Или не искат музиката им да се определя като циганска? Вече е станала народна…
А те – новият народ…
Заповядайте - https://genekinfoblog.wordpress.com/
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
. А циганите - какво им остава на горките, освен да "прослушат" българска народна музика...
