Оня ден го ударих на почивка. Хубава почивка – три дни...

И отидох да пия чайче с едно маце. Младо, хубаво, високо, стройно... Предната година се обакалавърствала, тая се готви да се пише за магистърка...

Но пътем трябва да се живее...

А на Анка баща й почина още, когато учеше. Майка й е болна, бабата също не цъфти...

Та момичето се цанила учителка...

Позачудих се защо не отива в София – дори в магазин да е, по-добре заплатена работа ще има...

Не, на нея й харесва учителстването...

И есента я пратили в далечно село. Пътува до малък град, оттам към селото... И после обратно...

Разправя ми младоучителските си премеждия...

Селото... Абе, с индобългари... Та тя решила да го дава строго...

И още първия час изгърмяла...

В буквалния смисъл...

Гледала навъсено /аз това не мога да си представя как е при нея, ама да й повярвам/, говорила полусъскащо-полутенекиено...

В един момент рекла да седне на първия – празен, чин... И се намерила на пода...

Чинът бил счупен, затова никой не седял на него...

После... Циганетата я харесали...

И за Коледа картички й дали – “Ногу та обичъм, госпожице”, пишело на едната...

Влезли веднъж в час едни, хапвали таман опечен хляб. И попитали нежно: „Искаш ли от нея?”...

Българския го говорели... В стил: „Госпожице, може ли да отидо на къщи?”...

Абе, типични по-зелени...

В шести клас имало направо неграмотни...

Друго ги вълнувало...

Похвалило й се едно момиченце в пети клас: „Пък аз от миналата ходина ходя...”

Тя се позачудила: „Как ходиш?”...

„Ми с мъже...”

Звънкат им, казва ми, по телефона. Само сигнал. И тия тичат до клозета, който е в двора... А там...

Ама си й харесвало да сее доброто и разумното...

Повече писане, приказки четели – как да усвоят езика? Поне до седми клас... После почвали да раждат...

И на нея й излязъл късметът. Минавайки през градчето, се запознала с един младеж от там. Та с тоя Веско... Ама това е лична история...

Пък и време й е – нейните приятелки коя роди, коя е напълняла...

Разправи ми за една Марийка – рижата, трудолюбива, сериозна... Страх я било от раждането. Да не се излага – та да почне да вика пред хората...

Родила, Анка й отишла на свиждане в болницата, попитала я – викала ли е...

А Марийка казала: „Като почнаха болките – забравих за всичко. Крещях...”

Изобщо – бая работи си разправихме...

Анка – учителката...

Като я видите – ще се шашнете. Детска физиономия, наивна, бодра, убедена в цялата доброта на света...

Не за това време...