Много го харесвам. Даже - да си призная - мисля, че съм влюбена в него. Нали това е да си влюбен - винаги усещам един приятен гъдел, когато е наоколо, едновременно ми е весело и ми се плаче.
Обичам всичко, което прави, доставя ми удоволствие да го гледам сутрин сънен и рошав как се измъква от леглото. Смешно ми е като го чувам как шляпа бос към банята, а след малко, като се поразсъни, запява нещо под душа. И макар че е музикант, пее фалшиво - и ми става още по-мил.
Обикновено се увлича със банята, бръсненето му отнема доста време, защото брадата му е твърда и трудна за поддържане. Затова обикновено изхвърча в последната минута и току забрави нещо важно или пък по погрешка вземе нещо друго. Толкова е сладък!
Въпреки че при цялото това бързане изобщо няма време за мен. Но няма значение, стига ми, че е край мен. Чакам го търпеливо и си представям какво ли ще правим тази вечер.
Понякога слушаме музика - много обичаме класиката, Голдберг вариации са ни любимите. Е, разбира се, имаме си и любими рок банди, но аз не си падам много по тях. Изглежда имам някаква непоносимост към тая музика, започва да ме боли главата.
Друг път гледаме телевизия. Предпочитаме Дискавъри или Анимал Планет. По-рядко гледаме филми, нещо са много скучни напоследък и обикновено заспиваме преди края.
Най-много обичам, когато ми свири. Има много красиви ръце с изящни пръсти и, когато свири, имам чувството, че ме гали едновременно с музиката и с ръцете си, прекрасно е.
После заспивам и го сънувам - как пристъпва към мен, навежда се и ме целува. Много, много нежно.
Будя се цялата настръхнала. Разсънвам се постепенно, докато го гледам как спи. Няма по-красива гледка, разтапям се от умиление.
Онази сутрин ни събуди майка му. Не я харесвам тази жена - толкова е шумна, говори високо, все нещо му нарежда. Сега го смъмри, че още спи по това време.
Докато той направи кафето, тя се зае да подрежда, да разтребва, наизвади четки за почистване... Чак ми се зави свят от толкова енергия! В стаята като че ли беше влязла вихрушка, идеше ми да изчезна, да стана невидима. Усещах някакво напрежение, някакво негативно излъчване, тази жена ме плашеше.
Затворих се вътре в себе си с надеждата, че няма да ме забележи, но тя изведнъж се втренчи в мен.
-Това какво прави тук? Защо не е отвън, при другите? Погледни, забравил си я, съвсем е изсъхнала, на нищо не прилича! Сега просто трябва да я изхвърля.
Не е вярно! Изобщо не е вярно! Не ме е забравил! Той просто искаше да съм вътре при него. Какво значение има колко са красиви онези отвън, нали аз съм тук, при него, с него. Избрал е точно мен, не някоя друга!
На тръгване майка му ме взе и ме постави до кофата с боклук на двора.
Не се притесних особено, знаех, че той ще ме потърси. Нали бях неговото любимо малко цвете, единственото, което бе прибрал при себе си?!
После, когато се смрачи, започнах да разбирам, че няма да дойде. Плаках цяла нощ, никога не съм била толкова самотна. А на разсъмване реших, че може би трябва аз да го потърся. Той е винаги толкова зает, толкова забързан... Представих си как ще се зарадва, когато ме види отново; Боже, трябва, трябва веднага да го видя! Трябваше да направя всичко възможно да стигна до него!
Опитах се да се раздвижа, толкова много се опитвах, че започнах да усещам как нещо в мен се къса; Господи, как ме болеше, но аз опитвах, и опитвах... И тогава разбрах. От многото изплакани сълзи корените ми се бяха съживили.