от нея до завинаги
ЛЯГАМ И ПУША...
УСТАТА МИ...
СПОМНЯМ СИ НАКЪДЕ ТИЧАМ, ШЕПНЕШКОМ.
НАСЛАЖДАВАМ СЕ- УСИЛИЕ НАД СЕБЕ СИ. КАКТО ПО- РАНО.
ПОМНЯ КАК СЕ ИЗМЪЧВАХ ВЕДНЪЖ. ПОМНЯ САМО, ТЯ НА МОЕТО ЛЕГЛО... С ВДИГНАТИ КОЛЕНЕ, КОЯТО НАВЯРНО МЕ Е ОБИКНАЛА. ИЗДАВАЩА СВОЯ ЗВУК КАКТО ВИНАГИ. АЗ МЪЖЪТ, КОЙТО НИКОГА НЕ СЪМ И ИЗНЕВЕРИЛ, ЖИВЕЕЩ В ПОСТОЯННА ЗАБЛУДА. ПОМНЯ ЦЯЛ ЕДИН ЖИВОТ С НЕЯ, С ЛИПСАТА И. ЧИСТАТА И ДОБРОВОЛНА ФОРМА НА РОБСТВО. ТОЕСТ ВЛЮБВАНЕТО. ТОЕСТ ТЯ, ЦЯЛАТА ТЯ.
ЩЕ СЕ РАЗХОДЯ, ЩЕ Я ЗАБРАВЯ, ЩЕ БЪДА ОТНОВО СЕБЕ СИ.МИСЛЯ САМО ЗА СЕБЕ СИ... ЗА СЕКУНДИ. ПОВЕЧЕ НЕ УСПЯВАМ. ДОРИ ТЯЛОТО МИ ПОМНИ... ВЕДНЪЖ, ОСОБЕНО ВЕДНЪЖ. САМО ТЯ НА МОЕТО ЛЕГЛО... НЕЙНИЯТ ЗВУК, В УШИТЕ МИ, ПО КОЖАТА МИ, ПО ЕЗИКА, ЦЕЛУВАЩ ТЯЛОТО И, ОСОБЕНО НЕЙНОТО ТЯЛО.
ЩЕ СИ КУПЯ БИЛЕТ. ЩЕ СЪМ САМ И ДОСТАТЪЧЕН. МИСЛЯ САМО ЗА СЕБЕ СИ... ВСИЧКИ УЛИЦИ ВОДЯТ КЪМ НЕЯ. ТЯ Е ТАМ, ЗАД ВСЕКИ ЪГЪЛ НА МОИТЕ МИСЛИ, МОИТЕ ЖЕЛАНИЯ. САМОУВЕРЕНА, НАВЯРНО ОБИКНАЛА МЕ. НИКОГА НЕ СЪМ СИГУРЕН. НЕ И С НЕЯ.
ЛЯГАМ И ПУША...
УСТАТА И...
ПОМНЯ Я ВЕДНЪЖ...
ЗАВИНАГИ.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ирена Тодорова Todos los derechos reservados
