Прочитайки горното заглавие, вероятно мнозина от вас ще очакват, че ще се впусна да теоретизирам за трите гуни: тамас, раджас и сатва, чиято йерархия е в посочения възходящ ред. Ще опровергая тези ваши очаквания, но не защото не би ми се искало да навляза в дълбочина и да развия пространно тази твърде интересна материя. А защото в този материал преследвам съвършено друга цел. Все пак съм длъжен по чисто формални причини да припомня на знаещите и да информирам частично незнаещите, че тамаса е обширното най-ниско ниво в духовността на всеки един от нас. Това ниво се свързва с тъмнината и с невежеството. То играе ролята на първото агрегатно състояние на духа. Ниво свързано с една трудно преодолима инерция, потопени в която забравяме светлината и истината. И точно тук е скрито най-парадоксалното. Обладаващият тамас е склонен да изпада в състояние твърде много приличащо на вяра. Но тази тамастична вяра е за предпочитане да не бъде допускана да се настани трайно в човешката душа. Храмовете са пълни с тамастични души, които искрено си вярват, че вярват в Бог, цитатничат пасажи от светото писание и зазубрили ги наизуст си въобразяват, че имат запазена ложа в божието царство. Тези тамастични люде следят като представители на светата инкизиция всяка наша крачка и мисъл.Те винаги са свръхподозрителни по отношение на скромните ни персони. Те ще ви заявят, че са имали множество контакти със Светия Дух, че са преизпълнени от Него. В някои случаи ще проговорят пред вас на незнайни езици и ще ви обясняват, че имат срещи с ангели и други пратеници от небесния Сион. Често този тип хора могат да се съюзят срещу вас, за да започнат истински лов на вещици. Тежко ви и горко тогава. Изпитал съм го на собствения си гръб. Как можем лесно да ги разпознаем? Много просто ви отговарям веднага аз. Най-напред по това, че те винаги се смятат за безпогрешни /нали са се провъзгласили за Божии глашатаи/. Очите им светят с фанатичен блясък, сякаш всеки миг ще драснат клечката с кибрит, за да ви изгорят живи на кладата. Освен това те имат самочувствието на хора със запазени места в Царство Божие. И тук е мястото да отбележа, че фанатизмът няма и не може да има нищо общо с Христовата вяра. Фанатизмът е нещо сатанинско, нещо много низше. В истинската вяра винаги има частица плахост, защото святостта е плаха по природа. Тя не обича да се набива в очи, да се натрапва, да коли и да беси. Истинската вяра е виждане на светлината, дори през най-дебелата и непроницаема преграда. По тази причина там, където има тамас, там вяра няма и не може никога да има. В есето си "Храма на Сатаната":
https://otkrovenia.com/bg/proza/hrama-na-satanata
споделих с вас убедеността си, че в човешките храмове можете да срещнете само Сатана и неговите последователи, маскирали се като последователи на Бог. Затова самият Иисус забрани да се молим в храмове, а само в своите скривалища. Защото сме обградени от
хищните муцуни на чакалите:
https://otkrovenia.com/ru/poetry/denyat-na-chakalite
Аз чувам воя им протяжен и неистов -
препълни се с чакали този свят,
озъбени муцуни на Мефисто,
дошли да сеят хищния си глад.
Днес с образи на преродени Юди,
те душат - търсят скрития Христос.
Нормалните маскират се на луди,
но оцеляването им остава под въпрос.
Прииждат пак за кръвния си данък,
гримирали се с маски на Любов.
Пренасят кокали към луциферов замък
и ги складират в сатанински ров.
...И в тези времена, съвсем последни,
небето спуска пак ковчег на Ной,
заради шепа праведници звездни -
да оцелеят в мътния порой...
В тълпата няма и не може да я има невинността на Агнето. Тълпата от религиозни фанатици е по-страшна дори и от атеистите. Нейни са храмовете и сборищата. В Тълпата не можете никога да срещнете Светия Дух:
https://otkrovenia.com/bg/stihove/tylpa-2
Тълпите мощно те обграждат -
непробиваема стена.
И сам разбираш, че е тясно,
а срещу теб стои човек-тълпа.
Тълпата е безумна и нелепа.
Тълпата е табун коне.
Сред градска степ
тя всичко сгазва,
дори най-силния човек.
Тълпата е студена и бездушна -
връхлита те - цунами връз брега.
Набира нови сили от послушните.
Прехранва се със сивота.
Тълпата богът е невписан,
там, в списъка от богове.
По-древен бог е от измислените
и няма свои врагове.
Тя търси идоли и жертви.
Погубва нови светове.
Единствената нейна слабост е,
че няма никога лице!
Истинската вяра изгравя там, където започва молитвата за Невинността:
https://otkrovenia.com/bg/stihove/moyata-molitva-24
За Нея - за Невинността се моля -
да оцелее в този пошъл свят.
За котенце изпаднало в неволя.
За просяка немит и непознат.
За малката сърничка уловена
в оптическия мерник на смъртта.
За стъпканата от ботуш тревичка.
За агнето в пастта на гибелта.
За теб, читателю, съвсем наивен,
повярвал на щастливата любов.
За мокрия до кост в дъжда проливен.
За стигналия сатанински ров.
И моля се дано да са щастливи
най-беззащитните и най-добри.
Без тях вселената в тъга загива.
Издъхва слънцето в безизходни гори.
Така единствено съм по-спокоен,
че мимолетна даже е и вечността,
че хлад полъхва от деня ми зноен...
И в миг повярвал - без криле летя.
Всеки от нас трябва да мине през своята лична голгота. Защото без нея просто няма Царство Божие. А животът е един постоянен двубой със силата на Злото и само в битката с него излизаме от тъмното тресавище на Тамаса към светлината на истинската вяра:
https://otkrovenia.com/bg/stihove/dvuboj-18
В Светия Дух единствено живееш.
Останалото грешка е на Бога.
Тя - смъртен враг - сърцето ти владее.
Вградена в ириса, душата изнемогва.
Животът е измислена реалност.
Присъда доживотна - без амнистия.
Въртят се спиците на дните машинално,
а колелата им прегазват всяка истина.
Самотен Рицар с меч срещу Лъжата,
за своя Божи гроб ще се сражаваш
с безбройните слуги на Сатаната
и съвестта си в бой ще възкресяваш.
Съдбата ти е странна теорема,
дори не знаеш как се формулира.
А доказателството - тайнствена поема.
Записалият го с перо в ръка умира!
© Младен Мисана Todos los derechos reservados