Погледът ми се зарея отново някъде,...машинално хващах чашата с фрапето,...отпивах през сламката глътка,...натъкмявах чашата на равно, все едно масата бе крива...
Отидохме с автобуса на гости на '' най-голямата ми приятелка ''..
Посрещна ни обаятелна и мила госпожа,.. истински ми се зарадва,.. огледа ме ,.. тайно поклати неразбиращо глава....
Задушевна обстановка,... Валя и Живка си спомняха неща от ученическите си години,...смееха се
Валя поясняваше понякога някоя смешна ситуация
- Ах, какви момичета бяхме,...с Живка бяхме волейболистки в училищния и в градският отбор... Разбирахме се само с поглед,.. знаеха, че отиграем ли някоя топка, двете точки са сигурни...
А знаеш ли Живе, сега пак има нови правила...все ги мислят едни такива...
- Е, Вале,.. какви години бяха - въздъхна тя - А бяхме млади и пред нищо не се спирахме,... А новите правила, да ги учат младите момичета,.. за нас си важат старите...
- А Васко къде е в Кипър или в Крит,.. ей така искам да го видя или да го чуя,... Еех, колко години минаха,.. как бързо се изтъркаля животът...
- В Крит са,... мисля че цялото лято ще са там, имали на два хотела да правят инсталацията... Ама не мога да ти дам номера, афендикото ги държи много строго и наказва ако види, че говорят в работно време. Обажда ми се понякога около обяд за няколко минути,.. даже и в събота и неделя работят...
Добре, че е той, иначе как ще купим това жилище... - говореше Живка монотонно и сякаш
гледаше невиждащо през Валя...
- А ти Пешо, къде работиш...
- В Глифада, малко ми е далечко, но свикнах,... даже имам няколко градини там за чистене, а има и море след работа,... съчетание на полезно и приятно.. и чакаме с Валя неделният ден да се скитаме из Атина, да де , да сме заедно....- оправдавах се аз
Живка принася от кухнята неща,.. Валя не спираше да намила за някакви истории,... а аз ядях,..
пийвах,.. слушах и кимах одобрително с глава...
- Ох, преядох - констатира Валя - Ще ме извините, но отивам до тоалетната,.. Живе, къде е..
След нея Живка стана да покаже, върна се веднага със згънато листче в ръка...
- Тук е моят мобилен номер, скрий го за сега,.. като се прибереш в къщи само ме набери,..Имам нещо важно да ти казвам - съзаклятнически рече тя и подаде листчето - И нито дума никому...
Навън се беше заздрачило...
- Колко неусетно се стъмнило и утре пак сме на работа - тъжно каза Живка - Вале, идвайте когато сте свободни,.. то надухме главата на Пешо, ама Васко като се върне ще бъде по-различно...
- Уф, добре ама нали след две седмици пак ще ходя с дъртите на селото в Пилио,... горещо им било тук в Атина, та бягат на хладно в планината,.. имат голяма къща ли вила ли там, все ми е тая
Хайде и ние да тръгваме, че окъсняхме,.. Ще ти се обаждам мила....
Обратният път е най-кратък... Изпратих я до входа и към къщи... Набарах листчето... ще й се обадя, може да има нужда от някаква помощ, и я срам да каже пред Валя, нали се били приятелки ,.. да й е неудобно,... пък какво ли има да крият,.. хъм, жени..Позвъних и затворих..
След малко тя позвъни
- Пешо, два дни съм тук на работа, сряда и четвъртък в Глифада,.. Ако искаш да се видим там... Знаеш ли къде е МОЛа, търговският център,... в сряда в 16.30 часа, удобно ли ти е
- Разбира се ще бъда там - съгласих се веднага
Зачаках така, че да виждам и централният вход на МОЛа и автобусната спирка...
Ето я,.. Преметнала чанта през рамо, като едновремешните служителки на пощите дето носеха писма, вестници, списания,...дежурният атрибут, слънчви очила забучени в косата като авиатор,.. едри здрави рамене,.. ластичките дънки очертаваха стройни крака,.. маркови маратонки Адидас,..
браво, Валя бледнееше пред нея, уж модерна,.. ама лайки мода...
А тази беше горда и устремена,... като моята Ели, жени знаещи си по-високата цена....
Помахах й отдалеч с ръка,.. подкупваща усмивка озари лицето й...
- Живка, имаме време нали,.. да седнем отсреща в кафето на сянка....две фрапета, две торти... поръчах веднага,.. Опитахме ги,... наместихме се , като че ли да избегнем някакво неудобство...
- Знаеш ли, гърците ме прекръстиха на Зои,... пак в Живка, живот,... но звучи някакси елинско...Зои, ако искаш казвай ми и ти така... Зои - засмя се тя по детски
Настъпи кратичко мълчание ли, или просто кой от къде и за какво да започне разговора, или се наслаждавахме на тортичките,.. или на това , че сме седнали на кафе и бъбрим....
- Пешо, ще започна направо....- наруши мълчанието тя - Ти от колко време познаваш Валя,..,
Влюбен ли си в нея...Познаваш ли я добре, пак питам...
Ще ти кажа някои истини, а ти както искаш така ме разбирай... Срешнахме се с нея в Икономическия техникум, високи , стройни за възрастта си,... само , че аз от село, а тя гражданка.
Живеех у вуйчо на квартира близо до тях, и заедно отивахме и връщахме от училище,.. после започнахме да тренираме волейбол, но докато момичетата бягахме, скачахме, тя си измисли болно коляно,... После се залюби с треньора,... ние останалите й бяхме благодарни, че той не се занасяше с нас, нали имаше Валя, тя му бе достатъчна...Тогава се запознах с мъжа си Васил, Васко,...той беше от футболният отбор на Електротехникума, също бе от селата,... добро и скромно момче,.. харесахме се, обаче Валя беше постоянно с нас, нали тренера беше семеен ...
Майка й ни канеше у нях тримата, държеше се доста мило с Васко, е, мислех си искали са момче, а имат две дъщери...После разбрах, че Валя представила Васко като неин приятел... а за мен било,че сме от едно село и роднини.....- говореше тихичко и ръцете й потреперваха върху чашата
- А на какъв пост играеше Валя в отбора,... нали има подреждане..- попитах
- На резервния ,... Идваше на мачове с обинтовано коляно, пусне я тренера за 5-6 минути, тя се разкуца и я смени,... Нищо й нямаше,.. просто беше слаба състезателка и любовница... А сега ми говори за нови правила....Беше вече в четвърти курс,... имах си събрани около стотина лева,.. нали ще ставаме абитуриенти,.. ей така да си купя и аз нещо лъскаво.А тя ми се примоли,.. щяла да ми ги върне и дадох парите,...така и не ми ги върна, а аз останах без дамски часовник и пръстенче...
Заършихме,.. аз започнах в Селкоопа,.. Васко отиде войник, първо в Школата за запасни офицери, после го разпределиха в града,... и когато е бил в гарнизонна отпуска е ходил няколко пъти у тях...
Тогава му казали, че докато бил в Школата, аз съм била в АГО да абортирам,... един вид видиш ли я колко частна е твоята...А аз наистина бях в АГО,...откриша ми ранна киста, трябваше да се оперирам. Санитарката ли коя, казала на майка й, тя на Валя и дотърча,.. така се зарадвах тогава
- Е, успя ли да го махнеш,... така е да си готова за Васко, все едно нищо не е било...
Пишех редовно писма на Васко,... нали за един войник, това било най-важното...
Оттегчих ли те, Пешо....Знаеш ли като че ли камък ми пада от душата....
Вече, как е успяла да го вкара в леглото, не съм им светила,.. но изведнъж му каза;и, че Валя е бременна в третият месец и трябва да се женят...Спасил го негов приятел '' Как бе, ние не бяхме ли тогава на стрелби в Шабла и се върнахме преди 15 дни, нещо искат да те вържат,,,''
Васко разказал на командира, пуснали го в отпуска, отишал у тах с един офицер, и обяснили всичко...Излъгали са най-безочливо....
След няколко недели Васки с още 2 офицери, старшини дойдоха на село,.. да ме моли за прошка и пожела да се омъжа за него...
Погледнах я, очите й помътнели,.. ха ха да заплаче,.. от мъка ли , от гкяв ли..
- И мислиш, че това всичко тя не го знае ли - продължи Зои... - Знае го и има очи да се нарича най- голямата ми приятелка,,,Такава ли е според теб....
- А как те намери, тя не излиза през седмицата,... неделен ден е с мен... И изведнъж ми спомена, днес видях най -добрата си приятелка...- полюбопитствах на свой ред
- Така си мислиш, че не излиза...Калко му е възрастни хора да ги преметнеш, че си до супера или отиваш да свършиш нещо...Връщах се от работа, видях я в тълпата, но се направих на разсеяна,... Тя ме е видяла също, издебна ме и се залепи за мен... Винаги съм казвала, че възпитаният човек е зле възпитан...мдааа, а трябваше след всичко което току що научи да я сиктирдосам, както казват гърците,.. а аз запазих добрият тон на обноски,.. Даже додох номера си и тя след това по цял ден ми блъщолевише глупости,... от там научих и за тебе,... горкото момче си помислих тогава...
Ти семеен ли си,...
- Да, семеен като теб с Васко,...с деца... Защо - учудих се аз
- Защото тя си мисли, че не си и крои по някакъв начин да те обвърже,.. но не може да се реши дали да се разведе наистина с мъжа си, тогава губи две къщи в България, семейна собственост,.. или да се омъже за теб и после разведе заради къщата ти тук в Атина, тя мисли че е твоя и ти го криеш....А ти как мислиш, тя в онова село дали е самотна,... Нее, не е... Успя да ми се похвали, че имала там от преди време възрастен грък, няколко къщи около тяхната и вечерно време ходи при него... За това тя си ходи така набързо за България, един вид на профилактика, да се прегледа и обезопаси и чак тогава се връща в Атина... Учуден ли си...
- Не само учуден, но и изумен от комбинативността й - промълвих
Приятен морски бриз едва едва подухваше...
следва продължение
© Petar stoyanov Todos los derechos reservados