Деана гледаше разсеяно през прозореца. Валеше ситен дъжд. Очите ù дълго наблюдаваха картината навън, а лекото ромолене на дъжда я приспиваше. По едно време се сепна, върна се в реалността и впери поглед в монитора на компютъра. Пишеше статия за някакъв неин съгражданин, носител на приз за Най-добро технологично изобретение. Деана прочете за какво точно изобретение ставаше дума, но то ù се видя много тъпо и абсолютно ненужно. Обаче нямаше как – редакторът ù възложи задачата. Сега трябваше да излезе и да вземе интервю от Румен, както му беше името.
Ех, хубави бяха пролетите в планинското градче. Мирис на цветя, зеленина навсякъде, минаващите двойки хора…
Деана вървеше бавно и се любуваше на живота навън, след като почти цял ден беше затворена в редакцията. Дъждът почти бе спрял и тя неусетно се озова пред вратата на изобретателя. Почука леко и не след дълго я отвори млад, симпатичен мъж с големи сини очи. Деана се представи и Румен я покани да влезе.
Влязоха в гостната стая, където ги ча ...