Относно Джапанките и Джапанците

— Кръстник, за начало в Япония ме заловиха в контрабанда. Дойде едно сладко кученце и взе да ми души чантата. Водеха го две момиченца с вид на седмокласнички от балетното училище. Казвам от балетното, защото в другите в седми клас има мутанти от които стават три тях. Носеха брошура с нарисувани храни между които и банан. Развеселен им дадох банана доброволно. Но те продължиха да ровят с ръчичките си в раницата ми и не спряха докато не ми намериха и кутия грозде и портокал! Контрирах, че са подарък за Императора от роднини в България, но не помогна. Правилата важат за всички. И за Императора и дори за Хаджи Коруба!

Кръстник Петко е крайно ограничен в предвижването си, но иначе е любопитен и любознателен. Като разбра ,че ще ходя в Япония, взе да чете книжки вместо мене, да прави проучвания и да препоръчва маршрути. Така естествено стана участник в авантюрата, макар и онлайн.

— Хората там са непоклатими Хаджи. За тях плодът е като биологично оръжие. А да не говорим за гроздето. То е почти на нивото на плутоний.

— Подозрението ми, че Японците са педофили, не се потвърди. На тях тези момиченца са им жените! То и мъжете им така изглеждат!

­ — Това за педофилията е тежко обвинение и няма нищо общо с реалността. Япония си има куп странности, да, но не са колективно извратени, а просто имат фетиш към сладникави маскоти. Хайде малко милост към човечеството, че то и без това се държи с три пръста за ръба. А ракията. И нея ли ти взеха?

— Кученцето са го пристрастили към банани, не към ракия. Аз съм опитвал саке. То е за деца, подходящо и за шофьори. Сигурно е взело моята сливова за спирт за горене. Което ме подсеща, че не видях в петък пияни японци легнали на улицата.

— И те са хора и те си пийват. Иначе за спането по улиците… ти май си се надявал да ги видиш пияни като балкански студенти след кръщене. Тук, ако ще припадат, ще припадат подредени по хоризонталната маркировка, в някой малък ъгъл, за да не пречат. Напиват се с бира.

_Кръстник, пробвал съм много пъти - не можеш да се напиеш с бира! Трябва да добавиш коняк!

Докато ми изготвяха протокола куфарът ми мина няколко пъти и аз подритвах проклетото куче да се отдалечи. Като ме погледнаха лошо, заявих, че е без намордник и може да ме ухапе. Много се смяха. Мислят че се шегувам. Японските кучета са с памперс и дрешки, изглеждат кротки като упоени и ги возят с бебешки колички. Аз разбирам че е срамно куче да вдигне крак и да намокри някой бонзай, но разходка с количка ми е в повече!

_ Те са нещо като домашен шаолински монах: излъчват спокойствие, покорност и абсолютна липса на желание да живеят див живот. Памперсът им е символичен: светът е прекалено подреден, за да допуснем кучешки импровизации..

_Както и да е . Прибрах си протокола и си взех куфара.

_Предупредителен протокол? И си го подписа?. Легитимирал си се като човек, способен да внесе банан през граница. Това вече е досие. Ако пак влезеш в страната, системата им вероятно ще изпищи: „Внимание, това е човекът от инцидента Банан- 2025.“ Гледай да не им занесеш диня следващия път, че ще влязат в режим „национална тревога“.

_Престъплението ми е plants in personal baggage. Аз съм subject to penalties

_Аха, значи си нарушител на „растителния кодекс“ — plants in personal baggage! В Япония това е сериозно, защото те се боят от нашественици като краставици, банани, които да объркат местната флора. Penalties може да варират от глоба до конфискация, но поне вече имаш история, която ще разказваш на всички — „как кученце ме арестува за банан“.

_ С тази конфискация, бананите все пак стигнаха до Императора. Мислиш ли че ще ми сложат снимката на летището?

_ Дядо Хаджи, ако ти окачат снимката на летището, това няма да е „търсен опасен елемент“, а по-скоро учебен материал:„Така изглежда човек, който се опита да внесе банан. Внимавайте!“ Ще стоиш там между плакатите за изгубени чадъри и предупреждения за трафик на редки костенурки. И някой нов служител ще се покланя пред таблото и ще шепне: „Това е легендата… Банановият нарушител.“

***

_А току що платих пари за да газя бос във вода. Team lab се казва мястото ако те интересува. Аз, който докато не дойде време за училище не ползвах обувки

_ Ти си селянин, който плаща вход като някакъв градски хипстър, за да му дадат разрешение да си намокри глезените.Това TeamLab е точно такъв тип японска работа:правят стая с вода, светлини и малко музика, хората се редят на опашка, събуват се и изведнъж се чувстват духовно преродени. И пари ли даде? На село имахме по-внушителна вада след буря.“

_ Но преди да вляза се замота в краката ми нещо като момче облякло дрехите на баща си. Като ми заговори на чист Японски, видях ,че е почтена дама облечена в нещо като генералска униформа. Сочеше с една палка линията на паважа и лентата опъната по средата на тротоара. Седемдесет години ми трябваха да се науча да се движа вдясно и сега милата иска за два часа да се препрограмирам вляво! Както и да е. С полиция не се спори, дори ако е бабка метър и двайсет. Минах през една портичка, сгазих нещо и се престроих. Щеше да получи инфаркт! Гласът и стана като на самурай, но не посмя да ме последва. На вратичката пишеше „Изход“!

_Ти си нарушил редът във Вселената! Ако беше дошъл малко по рано, щеше да те пресрещне самурай, също толкова висок и да намали ръстовото ти предимство с една глава. И ще му оземлят главата. Отрязаните вражески глави са служили , както и ориза , за всеобщ еквивалент. Възнаграждавали са ги със земя. Можело е да кажеш: Има сто глави земя. След войната с Корея, корабите отказали да возят главите и самураите отрязали само ушите и носовете. Обаче не са им ги признали и се наложило да ги хвърлят. Цяла планина са били!

_ Нормално! Все едно да си купиш поничка с ъгълче от банкнота! Не знаех. И за ориза не знаех. Богатият сигурно е казвал:" имам 100 000 ливри ориз в банката а бедният се е оплаквал: тази заплата докато се обърна сме я сварили и изяли! И не е имало виртуален ориз блок чейн?

_ Хах, представям си го това чудо: „Дядо Хаджи Oracle of Rice, валидиращ транзакция от 0.0003 купички към адрес 7F-Саксия-42.“ Думата ми беше, че не си се държал подобаващо;

_Все пак ще признаеш ,че жена полицай 1,20 кланяща се , не е особено респектираща

_Да, жена полицай 1,20, която се кланя, вместо да те погледне строго е като плюшена версия на властта. Все едно някой е взел идеята за полицай и е натиснал „shrink to 60 percent“. Хаджи, японският пенсионер в униформа е отделен биологичен вид.Те не се пенсионират, те просто сменят рода войска. Стои човекът на паркинга, маха с палка като диригент на симфония за автомобили, а облечен така, все едно след малко ще даде заповед за артилерийски залп.
Гърди напред, каскет като за преглед на почетна рота, ръкавели по устав. А работата му е да показва на майка с хибридна количка къде да паркира. Японецът има някакво вродено усещане, че ако няма униформа, светът ще се разпадне.

_ Тукашната олимпиада по поклони е недостижима

_ Тази „олимпиада по поклони“ не е спорт, а ежедневен ритуал. Като гледаш отстрани, все едно наблюдаваш перфектно репетирана хореография. Всеки кима, покланя се, завърта се леко, пак се покланя, после още един за всеки случай, за да не се окаже, че си пропуснал някоя учтива честота. Ако се засекат двама прекалено вежливи, може да стоят блокирани в цикъл „поклон-контрапоклон“ до края на календара. Изглежда като glitch, но е културна норма.

_ Казах ли ти, че и елените в храма в Нара се кланят като махало. Вярно те чакат бисквитка. Японците не вярвам да чакат бисквитка.

_ За Японеца бисквитката е , че Вселената се движи по правилата.

_ Строги правила, но имат и изключения. Шинтоиската забрана да се ядат животни, не важи за рибите и .... дивите прасета. Тъй като диво прасе на японски се изписва като горски кит, а китът е добре известно е риба. Кое не е ясно?

_Нищо неясно, разбира се! Просто го приеми..

_ Да го приема? Аз съм във възторг! Обаче цял ден слушам за харакири. Изядох си рибата на обяд от страх някой готвач да не посегне на живота си. Ще ти кажа каква е разликата между харакири и сепуко? Харакири е банално рутинно разпорване на корема а сепуко е шоу с екстра отсичане на главата на самоубиеца да не се мъчи. Това става публично и се изпълнява от най добрият му приятел.

***

_ Днес бяхме в Хирошима и веселбата свърши! Някакви хора решили да видят колко Япончета могат да избият за час? И дали атмосферата ще се запали? Спорили са, обзаложили са и пробвали. Модерна работа! Не е като да се мъчиш като Влад Дракула да набиваш цяла седмица хора на кол! Имах едно ЗКПЧ в казармата. Викаше на черните братовчеди. Вярно, Марксизма учи, че всички сме братя, ама какъв брат и е, той черен бе ! Трябва да ми е братовчед. И те са ги смятали явно за братовчеди жълтите. Тези велики умове после са си правили торта във формата на ядрена гъба. Обаче ще ги спрем! С книжни жеравчета и камбани!

_ Много си наивен! Те и собствените си войници бомбардираха в Дрезден. Да не мислиш че ще ги спре ,че си бял? Така де , условно бял. А и Японците са доволни. Бомбардировките ги превърнаха от агресори и военнопрестъпници в жертви. Като евреи поляци и белоруси. Пречистиха ги и сега живеят в мир с братята си Американци под крилото на военните им бази. Без жертви не може!

_Звучиш като Японец. С една такава „ мъдра умора“

„Мъдра умора“ е доста точен образ. Цяла цивилизация, която е стигнала до върха на модерността, погледнала го е, казала си е „е, хубаво, и сега какво?“ и е слезнала две стъпала надолу да си почине кротко, докато си сгъва хартиени талисмани. Японците вече не се стремят да са технологичен лидер, икономически тигър или визионери за пример. Живеят си кротко и само в неделя си купуват амулети за щастие за цялото семейство , много пари и любовен късмет. При това не е скъпo! Вземи и за нас по някой късмет и се връщай. Ще вземеш да прихванеш нещо от тях и току виж си си подредил бюрото

— Почвам и занимания с Оригами, Икебана Бонзай. Те изнасят идентичност, взе едно е картофи или банани. В Мадейра и в Латинска Америка съм виждал японски паркове, по Японски от Императорския. А тийнейджър с огромни обувки и палто с дължина на влакова композиция ,може да видиш и в София. Тези тънки крачета, дето излизат от обувки с размер на лодки, са новият канон. И за тебе съм сигурен, че в някой живот си бил Японец. Аз съм тука а ти ми разясняваш, че пътувам върху изкуствена суша създадена от отпадъци или че зеленчуците ми са торени с човешки лайна. Можеше да си спестя някой лев ( след 1 януари да се чете някое евро) и да си бъбриме като малки Буди. Ама като съм ипостас Ла. Буда Ла един вид… Имаме си Киро Японеца, Японският хотел… Пешо сумиста… Ще си направим Япония у дома!

_Липсва ни…

_Нищо не ни липсва! Боклук и лайна си имаме предостатчъно. Ще ги стиг-нем!