21 abr 2018, 23:02

Отново

  Prosa » Otros
669 3 3
1 мин за четене

            Обичах я. Чувствам се много добре, когато говоря и пиша в минало свършено време. Устроен съм така, че не проявявам стремеж към забравяне на болките, формирали ме като личност с изградена представа за живота. Зная, че тя е част от миналото ми – дори и да искам, не мога да я прогоня от дворовете му; не мога да отрека съществуването ѝ, защото, ако го направя, захвърлям романтичната си същност в мрака на калта.
            Борих се, за да бъдем заедно. Наясно съм, че днес думите ми звучат наивно. Израснах светкавично и разбрах някои неща за суровата реалност на проблематичния живот. Докоснах го. Той извика! Прегърнах го. Той се разплака! Признавам – не осъзнавах защо всичко се стичаше така, защо теб ту те имаше, ту те нямаше; защо всеки случаен минувач е тъжен, замислен и отнесен на друга Вселена, в която Доброто побеждава злото, а ние не сме създадени просто за да работим и плащаме безкрайни сметки в края на навъсения и имунизиран против чувства месец.
            Живеех за нас. Пропитото ми с искреност желание да бъдем едно цяло надделяваше над всекидневната конфронтация между характери, идеали и цели. Аз си позволих да обичам. Говорейки от трибуната на настоящето, виждам образа ти, който не ми принадлежи, но е все така грациозен и привличащ. Ти флиртуваш и омайваш прехласнатия въздух, който като старовремски джентълмен те изпраща със зорък поглед. Земята под краката ти се разлива, сърцето ти си е купило евтино вино и уморено наблюдава срамежливото жълто на залеза.
            Кощунство ли ще бъде, ако пожелая да си тук? Да обливам с мечтателност кафявите ти невинни коси, чието полюшване ми действа като крайбрежен мелтем, докосващ всяка моя частица... Да бъда онзи Мъж, след когото светът ти ще се промени, а вечното движение на ослепяващото ежедневие да спре в онази стая, онова легло, онзи миг…
            Аз и ти.
            Отново…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...