Помислих че полудявам, когато започнах да натискам произволни клавиши.
Исках да крещя от любов, чувствах как летя...
Виждах я, усещах я навсякъде, а трябваше да чакам търпеливо.
Така започнах да пиша – не знам какво.
Опитах стих, но не можех да се концентрирам, да търся рими и да мисля.
Разходих се, пак същото – трепти, вибрира вътре в мен любовта. Извира.
Искам! Искам те! Обичам те! Постоянно и завинаги винаги!
Защо няма отпуск по любовни причини?
Научих защо пеят птиците, защо стенат котките и още много истини научих.
Кога ще се науча на търпение? Само още няколко часа, съвсем СКОРО!