Снегът отронва кристалчета любов, които се стичат по ледените висулки на косата ми. Плъзгат се и падат, очаквайки допира на кожата ми, където ще се превърнат в преживяна приказност. И потъвайки в топлината ми, ще се утешат поне за малко, припомняйки си безмълвно минали болки.
Дали са съвършени тези прозрачни кристалчета любов? Обсебващо красиви, замръзват само за миг и утоляват жаждата за обич в последния си път. Щастливи ли са от изминатите пътища? И дали са изпълнили желанието на своя създател да сътворят красота? Може би са...
Намерих ги или те ме намериха. А можеше да не ги забележа. Бяха великолепни прозрачни, замръзнали капчици обич. Не гледах нищо друго, освен техните форми. Наслаждавах се на гравираните им въздишки. Оставях ги да се стичат, а после изведнъж да се вкаменят.Бяхме само аз и те и сякаш бързах да ги приютя в ръката си, за да мога да им се насладя. Възможно ли е? Съществуват ли в друга душевна чувственост? Трудно е да се отговори, но всъщност ние още не сме способни ...