5 may 2009, 12:48

Отрова 

  Prosa » Relatos
1722 0 5
17 мин за четене
Отрова
Деян Апостолов
Чувството беше съвсем ново. Тялото му се наслаждаваше плахо, объркано от десетките противоречиви усещания, които достигаха посредством милионите рецептори и нерви до мозъка, където рисуваха един нов свят. Той беше объркан. Страшно объркан! Имаше нужда от почивка – личеше си, но въпреки това продължаваше да крачи така безсмислено и монотонно напред. Пръстта под краката му беше замръзнала и при допир с нея се чуваше екота на всяка стъпка, сякаш самата земя стенеше. Зимата беше подранила и то много. От седмица насам леден вятър навяваше сняг навсякъде. Дори короните на дърветата, където все още стояха повехналите им листа, побеляха. Наоколо земята седеше сама и бяла, въпреки че по нивите имаше още много недовършена работа. Хора по пътя така и не се виждаха. Няколкото села, през които мина бяха разрушени и пусти. Войната беше стигнала до тях, беше отнела живеца им и бе оставила смъртта след себе си. Единствено живо, което можеше да се види бяха няколко домашни животни ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Апостолов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??