Отрова
Деян Апостолов
Чувството беше съвсем ново. Тялото му се наслаждаваше плахо, объркано от десетките противоречиви усещания, които достигаха посредством милионите рецептори и нерви до мозъка, където рисуваха един нов свят. Той беше объркан. Страшно объркан! Имаше нужда от почивка – личеше си, но въпреки това продължаваше да крачи така безсмислено и монотонно напред. Пръстта под краката му беше замръзнала и при допир с нея се чуваше екота на всяка стъпка, сякаш самата земя стенеше. Зимата беше подранила и то много. От седмица насам леден вятър навяваше сняг навсякъде. Дори короните на дърветата, където все още стояха повехналите им листа, побеляха. Наоколо земята седеше сама и бяла, въпреки че по нивите имаше още много недовършена работа. Хора по пътя така и не се виждаха. Няколкото села, през които мина бяха разрушени и пусти. Войната беше стигнала до тях, беше отнела живеца им и бе оставила смъртта след себе си. Единствено живо, което можеше да се види бяха няколко домашни животни ...