May 5, 2009, 12:48 PM

Отрова 

  Prose » Narratives
1720 0 5
17 min reading
Отрова
Деян Апостолов
Чувството беше съвсем ново. Тялото му се наслаждаваше плахо, объркано от десетките противоречиви усещания, които достигаха посредством милионите рецептори и нерви до мозъка, където рисуваха един нов свят. Той беше объркан. Страшно объркан! Имаше нужда от почивка – личеше си, но въпреки това продължаваше да крачи така безсмислено и монотонно напред. Пръстта под краката му беше замръзнала и при допир с нея се чуваше екота на всяка стъпка, сякаш самата земя стенеше. Зимата беше подранила и то много. От седмица насам леден вятър навяваше сняг навсякъде. Дори короните на дърветата, където все още стояха повехналите им листа, побеляха. Наоколо земята седеше сама и бяла, въпреки че по нивите имаше още много недовършена работа. Хора по пътя така и не се виждаха. Няколкото села, през които мина бяха разрушени и пусти. Войната беше стигнала до тях, беше отнела живеца им и бе оставила смъртта след себе си. Единствено живо, което можеше да се види бяха няколко домашни животни ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??