Преди време преживях катастрофа. Бях блъсната от кола, но помня всеки миг от блъскането до събуждането ми от комата. Повечето хора не помнят нищо, но аз помня всяка секунда от преди и след. В момента на събуждането ми, едни от първите ми думи бяха: "Хей, дайте един молив и лист". Естествено това не стана веднага, но щом се възстанових, аз започнах да пиша и пиша...
Всичко започна един пролетен ден, излязох на разходка, както правих всеки ден, за да премахна излишните килограми (каква ирония, в болницата направо се стопих). Помня улицата и спрелия Bus, които ми пречеше да видя идващата опасност. Както винаги се ядосах на шофьора, но не предполагах, че наистина ще имам видима причина за това. Само ако бях изчакала минута... но не се опитах да погледна дали идва кола, но за да направя това, трябваше да изляза на самата улица... Не помислих!... Излязох!...
Първото нещо, което видях беше автомобила, засилен с най малко 200км в час... и след това за части от секундата видях живота си, като н ...