Отвъд чертата: Изопнато безветрие
„Тъй решили управниците — десетият сноп — за държавата”.
(Татяна Живкова)
Пролетният вятър се сгуши от вътрешната страна на елечето на Иван Тюркеджията. Бе работил в Америка, та със събраните пари бе дошъл за Ангелина Николова. Момиче, чиято зестра бе над 300 дка в земи.
Мършаво момченце тичаше след отвързана коза, която разравяше земята под краката си, все едно за сеитба. Под гъстите вежди пъстрите очи на мъжа се развеселиха. Пресрещна животното, та подаде ръка да го погали по челото, дето рогчета бодяха, сякаш камъчета земята. Опрян на портата, го гледаше с одобрение Никола. За Ангелина искаше работно момче, което уважава добитъка и не пилее земята.
Нощта, преди да изведат булката, в къщата се разтропаха баби. На Йордан Топала му се роди мъжко.Запазиха в тайна раждането на Черньо, та да не довлекат черни сили при младоженците.
Слънцето се ококори. Гайди свиреха. Колчо гледаше със страх след отдалечаващата се каруца, отдето вятърът още танцуваше с краищата на червеното було на Ангелина.
Гроздана, едрата като мъж, но добродушната братовчедка на Ангелина, го плесна по вратлето, сякаш да го събуди.
- Колчо, ела да ми помогнеш за багажа, че се прибирам у село. Па и онуй малкото, ще си го вземем на четиридесетте... – каза Гроздана шепнешком и помисли с умиление за братчето си.
Същата година много земи отвъд Николовия синур забучаха. Разпадаха се идващите влакове. Закупените стари вагони запречваха железните пътища. Обещаните от Радославовото правителството стопански и медицински облекчения се изпаряваха яко дим. Разпръскваха се като пепел, която се лепеше по краката на селяните. Изметените хамбари чакаха житото. От Управата въведоха намонето, всяка десета част от продукцията подлежеше на вземане. Тревогата накара селяните да заклатят сопи по селските площади. Аренда заплашваше земите на братята Йордан и Никола. Забунтуваха се с изопнати като бразди за оране, нерви. Гладът се перчеше пред домочадието им. Недоволството срещу местната власт опаса като с пояс северната част от страната. Хората дигаха ръце един срещу друг. Гонеха се кметове, заграждаха се общини, изземваха общински печати.
Сянка задебна един от стражарите пред кметството. Мъжът се свлече, сгърчен от болка. Над себе си видя разветите кичури, изпуснали се от плитките на Гроздана. В ръката ù белееше прътът на кобилицата. Рамената ù сякаш бяха олекнали с удара, който беше нанесла. Успяха да изкарат Тотю Пискюлев от кметството.
Тълпата залюля Гроздана. Прималя ù. Стори ù се, че гърлата на пушките на идващите войници от русенските и търновските полкове се насочиха към нея. Тълпата се разкъса, сякаш ръждясала верига... Сярна мъгла заслиза от небето. Стана тъмно и задушно. Изопнато безветрие.
© Петя Стефанова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Таня!
-
Чета те с удоволствие!
-
Благодаря за милите думи!
-
Майстор си, Петя! Разказваш увлекателно, задържаш вниманието.
-
Веси,ivanleko91 (Ангел ), благодаря! Както казах това е родова история. Аз я предавам по моя си начин, като следвам пътеката на спомените, събрани от вече покоен човек...
-
И аз бях там...
Благодаря! -
Разказът описва малка част от бунта в село Тръстеник, Русенско срещу натуралния десятък, въведен в периода 1899-1900г. От околните села се събират около 2500 души.Тъй като брожението не могло да бъде спряно, околността на селото е обградена от войска, която не посмяла да стреля по населението, тъй като по-голяма част от войниците имали селски произход.С преговори селяните предават оръжието си и тяло на убития стражар.
-
!... винаги ми е интересно при теб! Поздрав, Петя!♥
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
